Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Иона не очаквал това. Но тъй като нямало какво да прави, той решава търпеливо да изчака събитията в странното си ново помещение. Библията говори, че Иона квартирувал три дни и три нощи в корема на кита и изливал дълги хвалебни песни на бога. Бог в края на краищата желаел само да даде урок на пророка. Като видял, че Иона се покаял, бог заповядал на фантастичната риба да евакуира обратно Иона. Китът се подчинил. И ето Иона е отново на сушата. И досега показват мястото, дето китът изплюл пророка. Впрочем богословите не знаят твърдо дали Иона е бил избълван, или пък китът го е евакуирал откъм опашката си.
Невярващите критици казват, че тоя разказ е подражание на гръцките легенди. В двадесетата си книга Омир разказва за морско чудовище, нахвърлило се върху Херкулес. Херкулес прекарал три дни и три нощи в утробата му, като се хранел с черния му дроб, който си пържел, а след три дни сам победоносно се измъкнал от необикновения си затвор. Тая приказка за Херкулес никак не е по-лоша от приказката за Иона.
В езическата митология също има подобна история. Арион, хвърлен от моряци в морето, бил спасен от делфин, който го домъкнал на гърба си до Лесбос. Но това приключение бледнее пред приключението на Иона и Херкулес.
След завръщането си от вътрешностите на кита Иона се отправил за Ниневия и от името на бога предсказал на жителите близкото разрушение на града. Библията казва, че разхождайки се по улиците, той викал: „Още четирийсет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“ Тия прости думи имали забележителни последици: жителите веднага повярвали в еврейския бог, обявили пост и всички поголовно навлекли вретища, без да прави изключение и царят. Той издал и заповед за велик пост не само за хората, но и за добитъка: „Щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към бога; всеки да се отвърне от лошия път и от насилието на ръцете си“ (Иона, гл. 3, ст. 7).
Тъй като всички жители се обърнали в истинската вяра, бог се смилил и предсказанието на Иона тоя път не се сбъднало. „И видя бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще изпрати върху тях и го не изпрати.“ Ниневия била разрушена и обърната в развалини едва след много време. Оскърбен от мисълта, че населението е могло да го сметне за обикновен бъбривец, след като не се сбъднало пророчеството му, Иона напуснал Ниневия и се оттеглил в пустинята. Била непоносима горещина, а наоколо нито храст. „И направи господ бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение. И нареди бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей погриза растението, и то засъхна. А кога изгря слънце, прати бог горещ източен вятър и слънцето почна да припича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре: «по-добре да умра, нежели да живея». И рече бог на Иона: «нима тъй силно се огорчи за растението?» Той рече: «твърде се огорчих, дори до смърт». Тогава господ рече: «тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отгледал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява — и много добитък»“ (Иона, гл. 4, ст. 6–11).
С тая божествена остроумица завършва „Книгата на Иона“. Жалък край, защото в края на краищата чудото с храста не е нищо до чудото с кита, а сентенцията твърде малко съответствува на зверски кръвожадната линия, която библейските автори последователно провеждат.
Глава четиридесет и пета
Доблестните братя Макавеи
Ние се приближаваме към последния период от историята на еврейския народ, до така нареченото рождество Христово. В пълен вид вехтозаветната част на Библията завършва с трите книги Макавейски и трета книга на Ездра.
Първите седем стиха от първа глава на „Първа книга Макавейска“ споменават за победите на Александър Велики над Дарий III и съобщават, че гръко-македонският цар умрял от болест, като разделил необятното си царство между своите военачалници. Според еврейската легенда при приближаването на Александър Велики до Иерусалим еврейският първосвещеник излязъл да го посрещне и предсказал на завоевателя бързо покоряване на целия свят. Чувствителен към тая лъст, Александър уж пощадил Иерусалим.