Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Йосиф Флавий разказва, че 12 000 евреи са били избити в храма. Бихме му повярвали, ако не знаехме, че той винаги преувеличава. Не бива да му се вярва и когато прибавя, че в храма намерили 2 000 таланта злато и че победителят събрал още 10 000 таланта в града. В края на краищата Иерусалимският храм толкова пъти е бил завземан от победители на иудеите, които са го разграбвали, че е трудно да се вярва в него да е имало голямо количество ценности. Още по-безсмислено е да се вярва, че на такова мъничко царство, тъй бедно и изтощено от постоянни междуособици, е можело да се наложи контрибуция от 10 000 таланта.
За тези неща съвсем не мислят хората, които четат Библията, без да се замислят, и лекомислено повтарят басните, породени от потъпканото национално честолюбие! Разумният човек вдига учудено рамене, като вижда, че Александър не е могъл да събере в Иудея повече от 30 таланта във войната за независимост срещу Дарий и че изведнъж някой си намира в еврейските каси дванадесет хиляди таланта.
Без съмнение Помпей не е взел нищо за себе си и се е задоволил е това, да застави евреите да заплатят разноските по експедицията, която е била в края на краищата странична диверсия в цялостната му кампания в Мала Азия. Цицерон хвали неговото безкористие. Но историкът Ролен („История на Рим“, кн. XVI) казва, че оттогава започват несполуките на Помпей заради светотатственото му любопитство, което го тласнало в „светая светих“ на еврейския храм.
Волтер възразява на Ролен, че Помпей едва ли е можел да знае, че влизането там е забравено. Забраната се е отнасяла във всеки случай за евреите, а не за Помпей. Строители, дърводелци, каменари и други работници са влизали там, когато е трябвало да правят ремонт. Може би трябва да се прибави, че наличието на „ковчега на завета“ — сандъка, в който „живеел“ бог — е правело това място свещено. Но „ковчегът“ изчезнал безследно още по времето на Навуходоносор.
Цезар — продължава Волтер — също като Помпей би влязъл в това дълго около девет метра помещение. Той би полюбопитствувал да надникне в олтара на бог Саваот. Помпей бил победен от Цезар в битката при Фарсала на 6 юни 48 г. пр.н.е. Възможно е и с това той да е бил наказан за Иерусалимското си любопитство? Но за това поражение е имало и други причини, и сред тях военният гений на Цезар е изиграл много по-голяма роля. Но още по-голямо светотатство от влизането в „светилището“ е да се избият в храма 12 000 души.
Помпей взел Аристовул в плен и то изпратил в Рим. В 48 г. пр.н.е. той заповядал на един от потомците на Сципион, който го замествал в Сирия, да накаже големия син на Аристовул, провъзгласил се за цар под името Александър. Това събитие е последен пример за „равноправния“ съюз, който евреите уж сключили с Рим, както се хвали авторът на Първа книга Макавейска. Това показва колко малко трябва да се вярва на тези „свещени“ истории.
На края, за да се сложи последната щриха на картината и да се покаже с каква почит към евреите е била пропита римската държава, достатъчно е да се каже, че след няколко години (в 38 г. пр.н.е.) триумвирът Марк Антоний е осъдил още един еврейски цар, втория син на Аристовул — Антигон, на робска смърт: били го с камшик и го разпънали.
Сенатът дал титлата цар на идумееца Ирод — син на иудейския прокуратор Антипатор, — който се оженил за Мариана, дъщерята на Хиркан II. Той царувал около четиридесет години под протектората на Рим, държейки еврейските си поданици под жестокия гнет на желязната си власт.
Да приведем сага направения от Волтер кратък преглед на отделни места от книгите Макавейски. Той е имал търпение да разгледа библейските, текстове и да резюмира аргументите срещу достоверността и правдивостта на тези последни книги от Библията. Ето неговото резюме:
„I. Трябва да се отхвърли разказът за изтезаването на седемте братя Макавеи и майка им, които уж умрели в мъки за отказа им да ядат свинско. Първата книга не говори за това, макар че тя излиза далече извън епохата на царуването на Антиох Епифан. Бащата на Макавеите имал само пет сина, които до един се отличили в защитата на родината си. В разказа за изтезаването на Макавеите (гл. 7) втората книга не споменава в кой град е станала тази варварска екзекуция. Освен това Антиох едва ли е бил способен да извърши една така жестока, така подла и същевременно толкова безполезна постъпка. Той е бил владетел, възпитан в Рим, и достоен за възпитанието си: човек доблестен и великодушен. Единственото, в което го упрекват, е излишната простота в отношенията, характерна за римските владетели, които са търсели популярност сред народа. Прякорът «Епифан» (което значи «блестящ», «славен», «знаменит») е добър отговор за всички онези обиди, с които евреите са обсипали неговата памет.