Дверите на Скръбния дом

Дюйкър крачеше между шатрите. Внезапно наблизо изригна хор от викове. След миг се появи едно уикско псе — привело ниско глава, напор от стегнати мускули — и се устреми право срещу него.

Дюйкър в паника посегна към дръжката на меча, вече разбрал, че е късно. В последния миг животното ловко го заобиколи и историкът видя, че е стиснало в устата си паленце с черни, изпълнени с ужас очи.

Браничарят се шмугна между две шатри и се скри от погледа му.

По пътеката се появиха няколко души. Носеха камъни и — колкото и нелепо да изглеждаше — канийски слънчобрани. Всички бяха облечени и натруфени като за имперски прием, а лицата им бяха изкривени от гняв.

— Ей, ти! — властно му извика единият. — Старче! Да си видял преди малко едно побесняло псе?

— Видях един тичащ браничар, да — отвърна спокойно Дюйкър.

— С рядък хенджийски роуч в устата?

„Роуч? Куче, което яде хлебарки?“

— Рядък ли? Да, мисля, че го беше хванала рядката.

Благородниците се смълчаха и погледите им се приковаха в Дюйкър.

— Глупав момент си избрал за хумора си, дъртако — изръмжа заговорилият пръв. Беше по-млад от останалите, меденокафявата му кожа и големите очи издаваха кюонталийското му потекло. Беше строен, с фигура на опитен дуелист — което се потвърждаваше и от рапирата на кръста му. А и в погледа му имаше нещо, което намекна на Дюйкър, че е човек, който убива с удоволствие. Мъжът се приближи, с леко полюшваща се походка.

— Извини се, селяко — макар да признавам, че това няма да ти спести боя, поне ще те остави да дишаш…

Зад Дюйкър в лек тръс се приближи конник и историкът видя, че очите на дуелиста пробягаха над рамото му.

Ефрейтор Лист дръпна юздите до Дюйкър, без да обръща внимание на благородниците.

— Моля за извинение, сър. Забавих се при ковачницата. Къде ви е конят?

— С главното стадо — отвърна Дюйкър. — Нека си почине още един ден горкото животно.

За младеж с нисък ранг, Лист успя да докара доста впечатляващо изражение, когато най-сетне благоволи да измери с хладен поглед благородника.

— Ако закъснеем, сър — каза той на Дюйкър, — Колтейн ще иска обяснение.

Дюйкър се обърна към благородника.

— Приключихме ли тук?

Мъжът кимна отсечено.

— Засега.

Придружен от ефрейтора, Дюйкър продължи през лагера на благородниците. След десетина крачки Лист се наведе от седлото.

— Алар изглеждаше готов да ви предизвика на дуел.

— Значи е известен? Алар?