Операция „Червена буря“ [bg]

— Какво е положението в НАТО?

Алексеев сви рамене.

— Всичките им сили са заели позиции. От САЩ пристигат подкрепления, но от данните, които сме получили от пленниците, знаем, че тези подкрепления не са толкова големи, колкото са очаквали. Моето впечатление е, че в някои райони вражеските сили са разгърнати в тънки защитни редици, но все още не сме определили конкретни уязвими позиции. Ако успеем да открием поне едно слабо място и се възползваме от него, според мен ще успеем да направим пробив на фронта и ще започнем масирана атака. Не е възможно врагът да разполага с едни и същи сили навсякъде. Нуждата на германците от силна отбрана на предния фронт задължава силите на НАТО да се опитат да ни спрат навсякъде. Ние направихме същата грешка през 1941 година и това ни струва много. Сега те повтарят грешката ни.

— Кога искаш да заминеш за фронта?

— До един час. Ще взема със себе си капитан Сергетов…

— Сина на човека от Политбюро? Ако с него се случи нещо, Паша…

— Независимо какъв е баща му, той е офицер от Съветската армия. Имам нужда от него.

— Много добре. Дръж ме в течение за местоположението си. Изпрати ми оперативните офицери. Трябва да поемем контрола над този публичен дом.

Алексеев взе за свои нужди един чисто нов щурмови хеликоптер Ми-24. Едно ято пъргави изтребители МиГ-21 охраняваше генерала, докато хеликоптерът летеше ниско над върховете на дърветата. Алексеев се отпусна в седалката, вместо да наднича през прозорците, за да види какво става под него. Цял живот военна служба не го беше подготвил за опустошенията, които се разкриваха пред погледа му. Нямаше път, на който да не се вижда изгорял танк или камион. Самолетите на НАТО бяха отделили особено внимание на основните кръстопътища. На едно място се виждаше разбита бригада, а точно зад нея се намираха останките на танкова рота, която беше стояла там в очакване на ремонт. Овъглените останки на самолети, превозни средства и хора бяха превърнали живописния германски пейзаж в сметище за високотехнологични оръжия. Нещата се влошиха още повече, когато хеликоптерът прелетя над границата със Западна Германия. Тук за всеки път и за всяко селце се беше водил ожесточен бой. Алексеев преброи единадесет разбити танка пред едно такова село и се зачуди колко ли още бяха изтеглени от бойното поле за ремонт. Самото село беше почти напълно унищожено от артилерийския огън и възникналите от него пожари. Той видя само една сграда, която изглеждаше обитаема. На пет километра по на запад се появи същата гледка и Алексеев осъзна, че за завземането на десет километра по един-единствен път беше изгубен цял танков полк. Той започна да забелязва натовско оборудване — германски щурмови хеликоптер, който можеше да бъде разпознат само по дългия ротор, стърчащ от овъглените му останки, няколко танка и бронетранспортьора. Скъпите машини, с които и двете страни толкова много се гордееха, бяха разпръснати из цялата местност подобно на изхвърлени през прозореца на автомобил боклуци. Генералът знаеше, че Съветите можеха да си позволят да загубят повече бойна техника, но колко повече?