Операция „Червена буря“ [bg]

— Така е — съгласи се сержант Макол. Неговият танк M-1 „Ейбрамс“ беше окопан в обратния склон на някакъв хълм и оръдието му едва се подаваше над земята иззад редица храсти. Макол погледна надолу към малката долина към редицата дървета на хиляда и петстотин метра от танка му. Руснаците бяха там и оглеждаха хребетите с мощни полеви бинокли и той се надяваше, че няма да забележат ниския, заплашителен профил на основния боен танк. Той се намираше в една от трите подготвени огневи позиции, която представляваше наклонена дупка в земята, изкопана от булдозерите на инженерните части с помощта на местните германски фермери, които се бяха включили с ентусиазъм в задачата. Лошата новина беше, че за подготвянето на следващата линия от такива позиции беше необходимо да се разкопаят петстотин метра обработваема земя, които само преди шест седмици бяха засети с нещо. Сержантът знаеше, че от тази сеитба никога нямаше да се получи реколта.

— Това време сигурно много се харесва на Иван — забеляза Макол. На височина около хиляда и триста фута бяха надвиснали плътни облаци. Каквато и въздушна поддръжка да получеха, самолетите щяха да имат на разположение едва пет секунди да определят и атакуват целите си, преди да напуснат бойното поле. — Какво можете да ни дадете, сър?

— Мога да извикам четири A-10, може би и няколко германски „птички“ — отвърна капитанът от ВВС. Той самият разглеждаше терена под малко по-различен ъгъл. Какъв беше най-добрият начин за навлизане и измъкване на щурмовите самолети? Първата съветска атака срещу тази позиция беше отблъсната, но той можеше да види останките на двата натовски самолета, които бяха свалени по време на нападението. — Трябва да има и три хеликоптера.

Това изненада Макол и го разтревожи. Какво нападение очакваха тук?

— Добре. — Капитанът стана и се обърна към командния си БТР. — Когато чуете „Зулу, Зулу, Зулу“, това означава, че въздушната поддръжка се намира на по-малко от пет минути от вас. Ако забележите зенитно-ракетни установки или зенитни оръдия, унищожете ги веднага. Те нанасят големи щети на нашите „птички“, сержант.

— Ще го направим, капитане. Сега по-добре се омитайте оттук, защото шоуто ще започне всеки момент. — Едно от нещата, които Макол беше научил, бе колко ценен е един офицер-диспечер на въздушните сили на предния фронт, а само преди три дни този тук беше измъкнал хората на сержанта от една наистина напечена ситуация. Той гледаше как капитанът тича към бронетранспортьора, чийто двигател вече работеше. Задният люк още не се беше затворил, когато шофьорът даде газ и се спусна на зигзаг по склона към командния пункт отвъд разораното поле.

Някога батарея Б от 1-ви батальон на 11-и брониран кавалерийски полк се бе състояла от четиринадесет танка. Пет от тях бяха унищожени, но бяха попълнени само с два нови. Всички останали бяха повредени в една или друга степен. Командирът на неговия взвод беше убит още на втория ден от войната и Макол беше станал взводен командир на взвод от три танка, с които трябваше да покрива почти един километър от фронтовата линия. Между танковете му се беше окопала една рота германски пехотинци, която се състоеше от бойци от Landwehr — местния еквивалент на американската Национална гвардия, — които в по-голямата си част бяха фермери и собственици на магазинчета. Те се биеха не само за страната си, но и за домовете си. Те също бяха понесли сериозни загуби. Ротата вече се състоеше от не повече от два взвода бойци. „Руснаците сигурно знаят с колко малко сили разполагаме за защитата на такъв голям участък от фронта“ — помисли си Макол. Всички се бяха окопали — дълбоко. Мощта на съветската артилерия беше направо шокираща въпреки всички предупреждения, които бяха получили преди войната.