Операция „Червена буря“ [bg]

Чувствителни електронни уреди изпращаха информация към системите за насочване и операторите разглеждаха подадените от бордовите компютри команди на външни монитори. Броят на хората в екипа позволяваше едновременна проверка на само три ракети, като всяка проверка отнемаше малко повече от час. От време на време някой от екипа вдигаше глава и поглеждаше към чакащия транспортен самолет, чийто екипаж се разхождаше край него между две посещения в метеорологичната служба. След провеждане на тестовете всяка ракета получаваше по една бележка с химически молив точно до кодовата буква F върху бойната й глава, след което подобното на торпедо оръжие внимателно биваше поставяно в пусковия си контейнер. Почти една трета от насочващите системи бяха бракувани и подменени. Едва няколко от тях не бяха издържали всички тестове, а проблемите с останалите не бяха съществени, но все пак достатъчно сериозни, за да изискат подмяна, а не поправка. Техниците и инженерите от „Дженерал Дайнамикс“ се зачудиха защо стана така. Каква цел изискваше толкова голяма точност? Цялата работа отне двадесет и седем часа, с шест повече от предвиденото. Близо половината от хората в хангара се качиха на самолета, който излетя двадесет минути по-късно и се отправи към Европа. Пътниците спяха в обърнатите назад седалки, твърде уморени, за да мислят за опасностите, които ги очакваха на местоназначението им, където и да беше то.