Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Ще ти изтръгна езика, дяволска вещице — извика великият инквизитор, едва владеещ се от гняв, — ако не признаеш това, което претендираш, че знаеш.
— Забавлявам се като те гледам как си обхванат от страх и неспособен да прикриеш безпокойството си — отговори тя. — Прати палача в килията ми! Нека се приближи до мен с нажеженото желязо и да ми изгори езика! Не ще кажа нищо преди да настъпи времето! Безпокойство, несигурност те гризят, зная го, виждам го и за това се радвам!
Великият инквизитор бе победен.
— Ще направиш по-добре да мълчиш! — каза той с плах глас и скръцна със зъби.
После изведнъж се обърна към вратата и я отвори.
— Мисли за Людовико Марчело! — извика отново просякинята, когато той се отдалечи по коридора…
7. Синьото домино
Марино Маринели потърси с очи всред маскираната тълпа мистериозното синьо домино, което му бе пошепнало на ухото няколко думи, които така го развълнуваха. Бе сигурен, че едно второ лице знаеше неговото присъствие на карнавала и бе го познало.
При тази мисъл Марино изпита едно чувство на несигурност, на голяма опасност…
Трябваше на всяка цена да намери синьото домино.
Кръстоносецът се запровира между маските, следейки на всички страни, когато един гърбав просяк, облечен в стара сенаторска мантия, се доближи до него и го бутна за ръката.
— Горо! — извика Марино изненадан. — Какви новини ми носиш?
— Важни новини! — отговори Горо с нисък глас. — Дожът и великият капитан са забелязали сеньора. Те не знаят кой се крие под маската ма кръстоносеца, но вече са обхванати от подозрения. Те наричат сеньор мистериозния чужденец и натовариха негъра да го следи.
— Дожесата се върна при палата — каза Марино замислен.
— Тя се разхожда с дожа — отговори негърът. — О, тя е хитра, но сеньор й негърът са по-хитри от нея.
— Зададе ли ти въпроси за мене? — попита Марино.
— За да не се усъмнят дожът и нейния брат в нея, тя също даде заповед на негъра да узнае кой е сеньора! Така тя разпръсна подозренията на дожа и му предложи ръка. Тя се съобразява с всички негови желания, надявайки се да го направи своя играчка.
— А Силвио Зиани?
— Великият капитан очаква връщането на своя роб.
— Извърши ловко задачата си, Горо! Но, кажи ми установи ли кое е синьото домино?
— Това е една сеньора! Негърът мисли, че е сеньора Анунциата!
— Как? — извика Марино изненадан. — Какво говориш?
— Кой друг, сеньор, може да знае кой се крие под маската на кръстоносеца?
— Може би имаш право, Горо. Желая да я намеря.
— Тя е наблизо — каза негърът.
— Но защо подозираш, че това домино е Анунциата? Как е могла да дойде тук, във Венеция?
— Негърът не знае, сеньор. Това само предполага.
— Ако не намерим синьото домино — каза Марино, — на всяка цена ти трябва да разговаряш с Луала, за да разбереш знае ли убежището на Анунциата.
— Само тя може да го каже — отвърна Горо. — Може би младото момиче е последвало тайно просякинята до Венеция… Негърът не успя да опита да отиде при старата. Получил е заповед да не се отдалечава от палата. През един от следните дни той ще се качи в оловните стаи и ще я разпита.
— Какво ще докладваш на дожа?
— Каквото се хареса на сеньор.
— Оставям на твоята сръчност, Горо, но направи така, че да мога да вляза утре в палата, под прикритието на моята дегизировка!
— Горо разбра, сеньор — отговори негърът. — Той ще се представи като чужденец, под името Санта Рока!
— Не — възрази Марино. — Рано е още да ме знаят под това име.
— Тогава Горо ще представи сеньор като чужденец, дошъл във Венеция като другите, по случай карнавала.
— Шт! — направи Марино. — Върни се към палата! Аз, най-сетне, забелязах синьото домино.
— Нека сеньор се пази! — му каза негърът с нисък глас, после го напусна.
Маринели се промъкна през шумно веселящата се тълпа и след няколко минути бе до синьото домино… Той го хвана за ръката, а доминото се опита да го блъсне и да избяга.
— Придружи ме, хубава маско! — каза Марино ниско, — и да си поговорим!
— Какво искаш? — запита доминото.
— Ти изглежда си разкрила моето инкогнито! — каза смело Маринели.
— По моя въпрос ли позна това? — отговори доминото, което се преструваше още на изненадано. — Да, зная кой си, но само аз зная мистерията, която те окръжава. Никаква опасност не те заплашва!
— Малко ме интересува опасността — подзе Маринели. — Искам да зная коя си ти!