Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Това няма значение — каза сухо дожът, — трябва да узная на всяка цена кой е той?
— Надявам се — отговори кротко Силвио, — че ще мога да осъществя желанието ви… Но погледнете! Не виждате ли оная маска, която иде насам през тълпата? Ще я натоваря да разучи кой е мистериозният чужденец. Мисля, че неговият отговор не ще се забави дълго!
— Какво искате да кажете, Силвио? — попита дожът изненадан.
— Не виждате ли този просяк, който иде към нас? — отвърна великият капитан и посочи с пръст въпросната маска.
— За стареца, облечен в изтритата сенаторска мантия, ли говорите? — запита дожът.
— Да — каза Зиани. — Този човек не е друг, освен моят негър!
— Как? — извика дожът учуден. — Това вашият роб ли е, бившият наемен убиец?
— Да — отговори Силвио, — и той ще ни бъде полезен в този случай.
— Е, добре, какво ни носиш? — обърна се той към мнимия просяк, който бе пристигнал до стъпалата и направи дълбок поклон пред двамата благородници.
— Горо иде да чуе заповедите на сеньор! — каза той.
— О, ти си се маскирал чудесно, негре! — каза Зиани. — Неузнаваем си!
— Горо е поласкан от похвалата на великия капитан! — отвърна робът.
— Обърни се — каза Зиани, — и погледни към кулата Сан Марко. Виждаш ли оная дама, която върви под ръка с един кръстоносец?
— Виждам, виждам — отвърна негърът. — Струва ми се, че дамата прилича много на Нейно Величество.
При тия думи Горо замълча и изглеждаше, че разсъждава за момент.
— Що се отнася до кавалера — започна той, — не го познавам. Сигурно е някой богат чужденец.
— Какво ни интересуват твоите брътвежи — каза Зиани нетърпеливо. — Ние искаме да узнаем името му и какъв е той.
— Но това може да стане много лесно — отвърна негърът с ирония и погледна към доминото с морския цвят. — Нека Негово Величество разпита дожесата!
— Не, ние искаме да узнаем от твоите уста! — настоя великият капитан.
— Добре, капитане — отговори негърът със същата флегматичност. — Горо ще шпионира мистериозния чужденец. Но никой не трябва да го подозира в мисията му. Нека сеньор хвърли няколко квартини в шапката на роба и се оттегли зад стълбовете!
Дожът и великият капитан последваха съвета на мнимия просяк. Те пуснаха няколко монети в шапката му, която той им протегна, после се оттеглиха към палата.
Горо от своя страна слезе до стъпалата и се смеси в тълпата.
Девойката се движеше покрай стената на Сан Марко. Дожесата изказваше на Марино буйната си любов, когато внезапно синьото домино се приближи до кръстоносеца, без да го види Катерина.
— Къде е Анунциата? — прошепна то ниско на ухото на изненадания Марино Маринели. — Мисли за Анунциата!
Кръстоносецът хвърли бърз поглед към страната, откъдето дойдоха думите, но не забеляза никого. Синьото домино вече бе се скрило в маскираната тълпа.
— Наблюдават ни, Катерина — каза тогава Марино, заинтригуван много от избягалата маска и изпълнен от нетърпение да я намери. — Позволи ми да ти кажа сбогом за днес!
— Ще те видя ли отново утре в палата? — попита тя.
— Да — отвърна Марино, стискайки ръката на дожесата в своята, — утре и през следващите дни.
Те се разделиха и се отдалечиха всеки на своята страна. Марино се смеси с тълпата. Катерина намери своята почетна дама, която още я чакаше до стъпалата на палата.
През това време кръстоносецът разглеждаше напразно маските, които се трупаха около него.
— Ще го намеря на всяка цена! — си казваше той. — Ще му изтръгна тайната! Ще го принудя да ми разкрие убежището на Анунциата!
Дожесата се приближи до колоните на палата, когато забеляза стария просяк със сенаторската мантия.
Тя му направи знак да я последва, после се изкачи по мраморните стъпала, придружена от почетната дама.
Като стигна до дожа и великия капитан, каза им с трескав глас:
— Извинете ме. Знаете ли кой е този мистериозен чужденец, който ме накара да пресека с него площада Сан Марко?… Не го ли познавате? Тогава тичай и се осведоми веднага — продължи тя, обръщайки се към просяка. — Кажи ни кой се крие под хубавата маска на кавалера кръстоносец!
— Ние вече дадохме тази заповед на негъра — каза Силвио Зиани, отговаряйки на сестра си.
— Луиджи, подайте ми ръката си — каза дожесата на своя съпруг, докато просякът се смеси с тълпата.
6. Оловните стаи на Венеция
Луала бе, по заповед на инквизиторите, повлечена към оловните стаи, за да умре от същите мъки, както хиляди други нещастници.
Нейната първа дума, пристигайки на ужасното място, бе едно проклятие, после тя избухна в саркастичен смях.