Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Какво желае това младо момиче? — попита тя един от слугите.
— Извинете, благородна дамо — каза Анунциата, напредвайки с грация и достойнство към красивата римлянка. — Ида да се информирам за Марино Маринели. Слугите ми отговориха, че не познават този благородник, но вие зная, че го познавате!
— Кое ви кара да мислите, че го познавам? — попита Мадлена гордо.
— Вие, мадона — отговори Анунциата спокойно, — понеже ви видях седнала в една кола до него, преди няколко дни.
— Идеш да го помолиш за някоя услуга ли, младо момиче? Вече е късно…
— Късно ли? О, Боже! — викна Анунциата. — Пристигам твърде късно!
Принцеса Боргез се изненада от голямата тъга, която се бе изписала по лицето на нещастницата.
— Обърни се към главния шамбелан — каза тя презрително. — Той ще ти потвърди това, което ти казах.
— Граф Санта Рока е заминал преди няколко часа и вече е напуснал Рим — заяви тържествено шамбеланът.
Анунциата го изслуша, трепереща от ужас, нерешителна…
В този момент Мадлена се извърна и се отправи към вратата на градината, за да продължи прекъснатата си разходка.
Изведнъж гордата племенница на папата се спря. Една мисъл изпъкна внезапно във въображението й. Тя се обърна и хвърли поглед към чужденката, чието лице бе пребледняло от скръб.
— Бедното дете — си каза тя, — без съмнение е възлагало на Марино всичките си надежди.
Чудният контраст на голямата й красота и нейния мизерен вид правеше чужденката мистериозна.
— Какво ли желае? Какво очаква от Марино? — си каза Мадлена. — Марино, може би, е предчувствувал това посещение. Или, може би, се е надявал да срещне по пътя красивата непозната.
Поиска да се увери. Подозрението и ревността замъглиха очите й. Страст забушува в сърцето й.
— Последвай ме в градината — каза тя на Анунциата. — Съчувствувам на тъгата ти. Ела. Обясни мъката на душата си!
— Колко си добра, благородна дамо — каза Анунциата със слаб глас, докато сълзи блеснаха на хубавите й сини очи.
— Ела без страх — повтори Мадлена. — Довери се на принцеса Боргез. Ти събуди съчувствието й. Остави я да ти помогне!
Хубавата римлянка протегна ръка на чужденката и погледната пристъпи бързо, за да й подаде своята.
— Ела, придружи ме в парка — каза Мадлена. — Обясни ми причината за посещението и за твоята тъга.
Двете жени влязоха в градината на палата. Дърветата бяха покрити с червеникави листа, знак за края на есента.
Те минаха пред бронзовите лъвове, които изхвърляха през устата си струи вода. На това място шамбеланът и почетната дама ги напуснаха.
Мадлена отведе момичето в една беседка със скамейка и хубава кръгла маса — и двете от мрамор.
— Седни пред мене и ми разказвай болките си — каза принцесата, хвърляйки изпитателен поглед върху тъжното лице на Анунциата.
— Вие чухте думите ми, благородна дамо — отвърна бедното момиче. — Надявах се да намеря тук, в палата, благородния Марино Маринели.
— Ти не си от Рим, откъде идеш? — заразпитва я принцесата.
— От Венеция, сеньорита.
— Как? Ти си направила сама такова дълго пътешествие?
— Не, бях придружена от една добра стара жена, която ме взе под своя закрила!
— И каква цел си дошла в Рим? Как се наричаш?
— Наричам се Анунциата Фарсети. Дойдох в Рим с надежда да намеря благородния Маринели.
— Анунциата? — повтори Мадлена, не можейки да сдържи вълнението си.
После тя се съвзе и отново възприе гордото си държане.
— Познаваш ли добре граф Марино?
— Познавам го още от детинство, благородна дамо — отговори младото момиче с живост. — Вилата на красивата и добродетелна сеньора Маринели бе съседна на колибата на баща ми!
— Открий ми сърцето си без страх! — каза Мадлена. — Обичаш ли Марино?
Анунциата почувствува, че думите спират на гърлото й. Сълзи се появиха в очите й.
— Сега зная всичко — каза Мадлена. — Твоите сълзи за мен са едно признание на сърцето ти. Ти винаги си обичала Маринели! Ти го обичаш така страстно, че не можеш да живееш без него, че си го следвала дотук… Бедно момиче.
— Ще постигна моето щастие, като го намеря — каза със слаб глас Анунциата.
— Вярваш ли, че те обича?
— Да, сигурна съм. Той ми се закле. Познавам верността му, неговото честно сърце — отговори момичето.
— Обаче, ако той те е мамил, ако е станал недостоен за любов, какво ще правиш?
— Какво казвате, сеньора?… За Марино ли говорите? — запита Анунциата, която не можеше да разбере.
Мадлена я изгледа с поглед, пълен със съчувствие и меланхолия.
— Бедно дете! — въздъхна тя.
— Имайте милост към мен! — извика младата венецианка, — обяснете ми вашите думи!