Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Произнесеното проклятие от бедната жена измъчваше непрестанно съвестта на този човек, който бе закоравял в убийства, който през целия си живот хладнокръвно бе раздавал най-ужасната смърт и когото плененият дож справедливо бе нарекъл човек с каменно сърце.
Миналото на стареца бе покрито с мрачна мистерия. А сега старата просякиня не само знаеше всички тайни на държавата, но и тия на самите инквизитори.
Той пожела да изследва душата на тая жена, която се смяташе за магьосница, и се изкачи една вечер сам, без никакъв придружител в оловните стаи.
Бе взел със себе си малко джобно фенерче, изработено от сребро, и осветяваше с него пътя си.
Стражата рядко стоеше в затвора под оловните покриви. Тя идеше два пъти на ден, сутрин и при падане на нощта, за да наглежда затворниците.
Когато достигна горната част на стълбата, главният инквизитор се спря да си отдъхне и да привикне на лошия въздух, който го обкръжаваше, после продължи да се изкачва.
Щом пристигна в ужасиите коридори, той се оправи в тъмнината, благодарение на фенерчето си, което хвърляше сноп светлина, и тръгна към определената стая на съдиите. Ключовете на всички стаи имаха други еднакви и инквизиторите можеха да проникнат по собствено желание в килиите, без да се обръщат към пазача.
Великият инквизитор взе тоя, с които се отваряше вратата на Луала…
Светлината на фенерчето му прониза мрака и пръсна бледа светлина в килията. При шума, произведен от завъртането на ключа в ключалката, старата просякиня скочи от леглото си. Заслепена от светлината, отправена срещу лицето й, отначало тя не можа да различи чертите на влезлия, но позна веднага, че посетителят не е нейният тъмничар.
— Стани — заповяда великият инквизитор.
— Охо! — каза тя. — Познавам този глас. Какво търси Виторио Карманиола, главният инквизитор? Какво е дошъл да търси в оловните стаи? Пази се — добави тя — да не се задушиш, преди да те е достигнало наказанието, което те очаква!
— Кой ти позволява да ме наричаш с това име? — прекъсна я главният инквизитор като се стремеше да остане в сянка зад фенерчето си.
— Отричаш ли, че си Виторио Карманиола? — каза тя. — Познах те добре, маскирани старче, чиято съвест е претрупана с тайни престъпления и чудовищни злодеяния!
— Какво означават тия дръзки думи, жено? — запита великият инквизитор малко смутен. — Осмеляваш ли се още веднъж да произнесеш ужасните обвинения? Ще те изслушам спокойно. Обмисли важността на това, което ще кажеш!
Един оживен и остър разговор се започна между инквизитора и затворничката.
— Защо идеш да ме смущаваш? — го прекъсна тя смело и гордо.
— За да те запитам — отговори Карманиола — искаш ли да запазиш живота си. Оставям те господарка на твоята собствена съдба!
— Кажи ми на каква цена ще ми оставиш живота — прекъсна го тя. — Тогава ще се реша.
— Ти трябва да ми разкриеш всички твои тайни!
— Ти не ще изтръгнеш от мен друго освен лъжи — започна тя разгорещено. — Не, часът още не е дошъл. Моите разкрития не са за тебе, а за народа. Вие ще потреперите всички, вие ще бъдете вкаменени в ужас, ти и твоите кървави помощници!
— Упорствуваш ли в твоето решение? — каза студено главният инквизитор.
— Ти идеш да го чуеш отново — подзе тя. — Луала е една слаба жена, но тя ще съумее да удържи това, което е обещала.
— Ти забравяш, клетнице, че си в моя власт!
— Твоята власт ли? Аз я презирам!
— Никога твоят глас не ще достигне до ушите на народа! Твоята упоритост ще те отведе до смъртта!
— Чудовище, аз съм още по-сигурна, че ще загина, ако разкрия моите тайни!
— Стаите на истината…
— Спомни си за Людовико Марчело! Мизернико, сатана, и престани с твоите заплашвания!
Старата просякиня произнесе това име с една отчаяна енергия. Великият инквизитор едва успя да сдържи вълнението си, което му причини този спомен.
— Жено! Коя си ти, най-сетне? — попита глухо той.
— Спомни си за Людовико Марчело! — повтори Луала.
— Защо?… — промълви той. — Това име?… Не го зная!
— Забравил си клети, Виторио Карманиола, престъплението, което извърши на четиринадесетгодишна възраст? Ще те накарам да си припомниш както и наказанието, което те очаква!
— Какво искаш да кажеш? Разкрий ми тази загадка!
— Не е дошло още времето! Знай само, че кървавото петно, опетнило съвестта ти, ще се измие само с твоята кръв. Проклинам те, да, проклинам те с цялата си омраза, теб и последния ти час, когато ще пълзиш като подъл злодей, който мисли, че може да се отърве от смъртта или страшните мъки! Да, ти ще ги изпиташ на свой ред, стократно ще изплатиш мъките, на които си подлагал безброй невинни.