Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Не ще го узнаеш никога, никога.
— Чуй молбата ми — каза Маринели умолително, — остави да те открия по някой знак…
— Не мога…
— Дай ми ръката си — прекъсна я Марино. — Ще напиша твоето име върху шепата ти. Обещаваш ли да не отричаш, ако написаното е точно?
— Да — отговори доминото, — но при условие да напишеш името само веднъж и да не искаш повече от веднъж да ти отговоря истината!
— Съгласен съм. Погледни!
Марино нарисува едно А и едно Ф върху ръката на синьото домино, после го погледна въпросително. Доминото поклати глава.
— Ти се мамиш — каза то. — Мислиш ме за Анунциата, понеже ти пошепнах нейното име на ухото.
— Обеща да бъдеш искрена — каза Марино. — Заклевам те, разсей съмненията ми.
— Не съм Анунциата! — отвърна маската.
— Тогава коя можеш да бъдеш? — запита Марино учуден. — Как ме позна?
— Познах до теб и дожесата! — добави доминото със спокойствие.
— Ти си някоя приятелка на Анунциата?
— Нейна приятелка и нейна сестра, да! Марино се развълнува.
— Открий ми, най-сетне — каза той, — загадката, която те обкръжава… Усещам, че твоята ръка трепери!
При тия думи синьото домино бързо оттегли ръката, която кръстоносецът държеше и която можеше да го издаде.
— Какво те интересува — каза тя със задавен глас, — че моята ръка трепери?
— Твоето вълнение не е друго, освен страст — каза Марино.
— Треперя от гняв — започна енергично доминото. — Разсърдена съм от поведението ти спрямо Анунциата.
— Обясни ми думите си, маско!
— Казах вече… Какво искаш от мен?
— Говори! Обясни ми смисъла на твоя упрек. Искам го!
— Ти обичаш дожесата — отговори сухо маската.
— Какво то интересува тази любов? — каза Марино с естествен тон.
— Тогава ти мамиш три жени! — подзе синьото домино.
Марино не можа да се удържи да не трепне. Едно ужасно предчувствие го овладя, но после той се съвзе.
— Не — каза си той, — тази маска не може да бъде тя!
— Аз ще избавя Анунциата — започна доминото, — от твоите лъжливи клетви!
— Вярваш ли — отговори Марино със спокойствие, — че обичам дожесата, понеже съм й предложил ръка?
— Наблюдавах ви и двамата. Можах да чуя няколко думи от разговора ви. Зная, че тя те обича страстно, както другите, които си измамил. Зная, че тя вече е поласкала твоята гордост, че ти е говорила за щастието през вашето царуване.
— Ще ми повярваш ли, маско — каза Марино, — ако ти кажа, че моите връзки с Катерина нямат друга цел, освен да ми улеснят достъпа в дожовия палат и разкриването на една тайна?
— Моето убеждение остава непоколебимо. Ти я познаваш отдавна — отвърна енергично маската. — Моята длъжност е да защитя Анунциата!
— Тя не ще сподели твоите подозрения, тя не ще ти повярва! Само да й кажа една дума, да й направя един знак и твоето влияние ще изчезне.
— Тя е по-далече отколкото мислиш, хубави кавалере. Ти не ще видиш отново тая, която отвратително си измамил.
— Но коя си ти? — попита Марино ужасен. — Да не си моя зъл гений?
— Да, ти ме смяташ за твой гений — подзе студено маската, — понеже само с един знак, едно движение мога да те предам на твоите неприятели и да те погубя завинаги… Обаче, успокой се! Аз ще предоставя на съдбата да ти отмъсти. Това ще бъде за мене по-голямо удоволствие, отколкото да те предам на полицаите на Венеция.
— Изглежда — каза Маринели, — че ти правиш един великодушен акт, оставяйки ме на свобода. Знай, че аз съм твърде горд да приема такъв подарък. Маско, не се отдалечавай. Аз ще те позная най-сетне и ти ще можеш да ме предадеш на неприятелите ми.
— Защо? — отговори сухо доминото. — Да запазим маските си. Спорът, който е между нас, не се отнася за висшия съвет на Венеция и съвсем не ме интересуват заповедите, които той е издал срещу теб.
— Какво искаш да кажеш? — попита Маринели, който се преструваше на изненадан. — Никога не ще оставя друга жена да се надява, че ще ме притежава, освен Анунциата.
— Как се осмеляваш да твърдиш! — каза маската нервно. — Не си ли падал на колене пред друго момиче?
— Ах! — извика Марино задавено… — Ти значи си Мадлена? Отговори ми! Не си ли Мадлена Боргез?
Синьото домино поклати живо глава.
— Още веднъж се мамиш — каза то, — и аз узнавам непрекъснато нови признания. Как, тази принцеса също ли е една от измамените?
— Тя бе измамена — започна спокойно Марино, — не от моето прелъстяване, а от самата себе си!
— Какво искаш да кажеш?
— Е, добре, аз се чувствах привлечен към една сеньорита с такова име, която ми се струваше, че съчетава едновременно благородството на произхода, чистотата на сърцето, добротата и красотата.