Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Далече е още прошката — извика старецът, след това затвори тази врата и отвори трета. В нея имаше повече вода — дълбочината беше по-голяма.
Отвътре се дочуваше сподавен плач. Тук се намираше един старец, който беше прикован към стената. Ръцете му бяха разперени като на Исуса Христа, когато е бил на кръста, а на главата му имаше верига, която не му позволяваше да помръдне врата си. Водата беше толкова придошла, че беше достигнала до гърдите му и още малко оставаше да удави този клетник.
— Ей, ти, разпънатия — изкрещя старецът, — скоро за тебе ще дойде пратеник.
— Къде това щастие? Ще се простя с мъките си.
— Да, тъй е, тъй мъчим тук тези, които псуват. Изтрай до утре и тогава ще те отвържем.
— Още една нощ, значи още една дълга нощ, аз не бих могъл да преживея.
— Гладен ли си? Искаш ли едно парче хляб? — попита Падок.
— Не съм гладен, жаден съм. Вода ми дай.
— Вода, жаден си, каза Падок. — Почакай, докато водата стигне до устата ти, тогава ще можеш да пиеш колкото щеш. — Ще имаш тогава повече, отколкото ти е нужно.
Падок излезе и тъкмо се канеше да влезе в друга килия, по стълбите се чуха стъпки.
— Кой ли ще е? — си каза той. — Нима някой се осмелява да дойде тук без мое разрешение?
Тръгна към стълбите, но още не бе стигнал до третото стъпало, един малък фенер му се мярна и един познат глас каза:
— По дяволите, човек може да си строши главата. Ашинов, светни ми да не падна.
„Това е Иван Кардов — директор на полицията — каза си Падок. — Но какво ли търси тука?“ Той се приближи и рече:
— Поздравявам ви, Иван Кардов. Целувам полите на дрехите ви. Поздравявам ви в царството на вечната нощ. Всичко е благополучно в мишите дупки. Водата е придошла малко, ала нищо от това. Старата Нева знае как да се отнася със затворниците.
Кардов влизаше за пръв път в Петропавловската крепост. Досега той избягваше да влиза в този подземен свят, защото нямаше и време. Идваше тук само по някоя важна работа. Отвратителният въздух на тази дупка започна да замайва и него, и придружителя му Ашинов.
— Не мога повече да стоя в тази воня — каза Кардов, обръщайки се към тъмничаря.
— То е до навик — отвърна Падок. — За мене тази миризма, мога да кажа, ми е приятна. А знаете ли на какво мирише? На смъртоносна пот.
— В коя килийка се намира аптекарят Яники? — попита Кардов.
— Яники ли? — рече Падок. — Трябва да е някой новак.
— Да, от осем дни е тук.
— Да, да, тъй е, къде ми е акълът. Това е шегобиецът, оня аптекар. Интересен човек — каза Падок. — Ха, ха, ха, да бяхте го видели как се опитваше със зъбите да скъса веригите.
— Значи е искал да се освободи?
— Всички се опитват в първите дни — каза Падок, — но после се примиряват, защото виждат, че нищо не могат да направят. Този аптекар три дена и три нощи се мъчи да гложди веригите, докато най-после бях принуден да му сложа руска кошничка на устата.
— Руска кошничка ли? — попита Кардов. — Какво е това?
— Мое изобретение — каза Падок. — Руската кошничка е нещо, направено от желязо и бодли, и се поставя на затворниците, които не мируват. Щом отвори уста, за да крещи, бодлите се набиват в устните му и от болки престава да вика.
— В такъв случай той не би могъл и въздух да си поеме — каза Кардов.
— С помощта на носа си може да изтрае два-три дена — отвърна Падок.
— Колко време носи Яники тази кошничка?
— Едно денонощие само и след това стана кротичък като агне, по-кротък от оня италиански абат, дето е тук повече от десет години.
— Ням ли е той? — попита Кардов.
— Не, с мълчанието си той иска да покаже на света колко го ненавижда.
— Какъв е този абат?
— Той дошъл тук преди петнайсет години, за да дири съзаклятници. Присъединил се към враговете на държавата и те го приели с отворени обятия. Беше противник на науката и казваше, че е изнамерил някакво вещество, което е сто пъти по-страшно от барута. Това е някакво вещество, което той нарича динамит.
— Какво, този абат да не е откривателят на динамита?
— Самият той, но за това си изобретение получи и награда.
— Руските съзаклятници дяволски са го пазили; смятали да завладеят с неговия динамит целия свят и върху неговите развалини да създадат нов.
Наели му квартира на Алеята на Екатерина и след малко на този дом поставили табелка:
Учител по езици — това било маската, с която той влязъл в петербургското общество.
Няма съмнение, че никой друг учител не е имал толкова ученици, колкото тоя абат.
Като слепи тичали при него от цяла Русия. За забелязване е това, че учениците му дохождали обикновено вечерно време. Дохождал при него да учи италиански и един от най-способните полицаи и скоро видял какво може да научи човек при този италианец: в избата му цяла нощ се приготвял динамит.