Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Да, ще я довършим. Уловка значи? Съгласен съм. Йоши-доно — заяви Огама решително, — нека приключим с това и да започнем война. Изненадващо нападение над Йокохама независимо дали ще слязат в Осака или не.
Йоши не можа да отговори тутакси, едва не му прилоша от внезапно мрачно предчувствие, което се опита да прикрие. „Осем бойни кораба? Та те се връщат с четири повече от Китай, значи гай-джин са подсилили флотата си. Защо? Да отмъстят за убийците от Сацума, не — по-скоро заради нападенията на Огама над корабите им. И те ще постъпят, както в Китай. Кораб на гай-джин бе потопен в Тайванския пролив, а те съсипаха китайското крайбрежие по протежение на стотици левги.
Каква е най-лесната им мишена в Нипон? Йедо.
Разбрал ли е това Огама и дали тайният му план не е само да предизвика гай-джин? Ако аз бях водачът на гай-джин, щях да разруша Йедо. Те не знаят, но Йедо е неделим от нашия шогунат. Ако Йедо падне, шогунатът също ще падне и тогава Страната на Боговете ще е достъпна за насилие.
Ето защо това трябва да се предотврати на всяка цена.
Мисли! Как да хванем в клопка гай-джин и Огама, чието решение е да сложи нашите глави на варварския дръвник — а не своята.“
— Съгласен съм с твоя умен съветник, трябва да се подготвим за отбраната на Осака — започна Йоши със свит стомах. Тревогата му за безопасността на Йедо преля. — Дали Осака, дали сега или по-късно, военната флота се е върнала. Ако не сме много предпазливи, войната е неизбежна.
— Стига с тази предпазливост. — Огама се наведе към него. — Аз казвам, дали ще слязат в Осака или не ние ще изрежем този цирей от топките си — ще изтребим Йокохама. Сега! Ако ти не желаеш, толкова съжалявам, ще го направя аз.
32.
Йокохама
Събота, 1 декември
— Надминахме флотата преди два дни, господин Малкълм, Джейми — жизнерадостно съобщи капитанът на клипера, като криеше потреса си от промяната в Малкълм, когото познаваше от бебе и с когото се бе майтапил и пил само преди три месеца в Хонконг — от измъченото му, хлътнало лице, чудатия отнесен поглед, от бастуните, без които не можеше да ходи и дори да стои прав. — Бяхме опънали всички платна и напредвахме стремително, а те я караха по-спокойно, и с право, защото май не искаха да загубят някоя от натоварените с въглища баржи; влачеха ги на буксир.
Капитанът се казваше Шийлинг и току-що бе слязъл на брега от кораба си „Танцуващият облак“, пристигнал съвършено неочаквано. Бе четиридесет и две годишен, брадат, обветрен човек, на служба в Търговската къща повече от четвърт век.
— Само дадохме салют и продължихме.
— Чай, капитане? — Макфей му наля машинално; от дългогодишен опит знаеше, че това е предпочитаната му напитка. По време на пътуванията си капитанът го пиеше денонощно, подсладен като шербет. Намираха се в покоите на Малкълм край голямата маса и Джейми, както и тай-панът, почти не слушаше, вперил очи в запечатаната пощенска чанта, щампована с герба на Търговската къща, притисната под лявата ръка на Шийлинг.
Шийлинг имаше кука на мястото на лявата си китка. Бе я загубил още като курсант при едно пътуване по реката Яндзъ с товар от опиум — пиратите от флотилията на Белия лотос обградили тяхната лорча24 и в завързалата се схватка някой отсякъл китката му. По-късно получил похвала за проявената храброст. Обожаваният му идол Дърк Струан го измъкнал от пропастта, като го прикрепил към главнокомандващия търговската му флота Орлов Гърбушкото със заповед да го научат на всичко необходимо.
— Сполайти — усмихна се Шийлинг и отпи голяма глътка. — Отличен е, Джейми! Разбира се, бих предпочел едно голямо уиски, както сам се досещаш, но ще почакам до Хонолулу — възнамерявам да потегля незабавно, дойдох само да…
— Хонолулу? — възкликнаха в един глас Струан и Джейми. Това бе необичайна спирка за клиперите им по трасето през Тихия океан до Сан Франциско и обратно.
— Какъв товар караш? — запита Малкълм, като едва не прибави „чичо Шийли“, името, с което го бе наричал в доброто старо време на своето юношество.
— Както обикновено — чай и подправки за Фриско, но имам заповед първо да отнеса пощата на посредниците ни на Хаваите.
— Заповед от майка ми ли?
Шийлинг кимна и весело втренчи сивите си очи в Струан. Бе подочул поверителните клюки за някои от разногласията между майката и сина — годежът на Малкълм и нейното несъгласие бяха в устата на цял Хонконг, но бе получил строги указания да не споменава нищо.
24
Плавателен съд с европейски корпус и китайски платна. — Б.пр.