Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
След време забеляза писмото на компрадора Гордън Чжан — природения брат на баща си, едно от множеството извънбрачни деца, които Дърк Струан бе наплодил.
— Ние знаем за три — високо изрече Струан.
„Скъпи племеннико,
Вече ти изпратих съболезнованията си за твоята клета джос, за раните и произшествието. Но съм още по-разтревожен от охладняването, настъпило между майка ти и теб. То обещава да се превърне в опасност и да подкопае основите на нашата Търговска къща — следователно мой дълг е да те наставлявам и съветвам. Тя ме запозна с писмото си до теб. Не съм й показал моето, нито се каня да го правя. В своето ще се огранича само до въпросите, свързани с тай-панството, ала ще ти дам и личен съвет относно твоето момиче: постъпвай по китайски.
Ето фактите: макар и да си официален наследник на природения ми брат, майка ти е напълно права, че не си преминал през задължителните церемонии, изпитания, клетви и подписи, установени от завещанието и устава на почитаемия ми баща, необходими, за да станеш тай-пан. За да бъдат валидни, е нужно личното им засвидетелстване и писмена клетва, приложени от сегашния компрадор, който по произход да е от моята родова линия на династия Чжан. Само тогава избраникът е тай-пан.
Преди да умре, баща ти фактически назначи твоята майка за тай-пан. Процедурата бе изпълнена точно до последната подробност. Аз бях свидетелят. Тя е законният тай-пан и държи властта на Търговската къща. Вярно е, че родителите ти се надяваха скоро да ти прехвърлят поста, но е истина и че едно от задълженията на тай-пана е да засвидетелства писмено пред Бога почтеността на своя приемник. Вярно е също, че Търговската къща се ръководи само от решенията на тай-пана, бил той мъж или жена, особено при избора на приемник и на определяне момента за предаване длъжността.
Едничкият ми съвет е: постъпи мъдро, преглътни гордостта си, върни се незабавно, дръж се раболепно, раболепно и пак раболепно, приеми «изпитателния» срок стани отново предан син, достоен за своите предци, за да добрува Къщата. Подчини се на тай-пана. Постъпвай по китайски.“
Малкълм Струан се бе вторачил в писмото: бъдещето му рухваше, миналото му рухваше, всичко се променяше. И тъй, тя е тай-панът! „Майка ми! Щом го казва чичо Гордън, значи е вярно! Значи ме е лишила от рожденото ми право тя, моята майка.
А може би тъкмо към това се — бе стремила цял живот? Нали все се подмазваше, умоляваше, хленчеше, интригантстваше, вършеше всичко необходимо, за да вземе надмощие над татко, над мен и над всички нас. Ами нейните влудяващи ежедневни семейни молитви, ами литургиите по два пъти в неделя — и ние се влачехме на църква, нищо че една неделна литургия е напълно достатъчна. Ами пиенето! «Пиянството е мерзост», и по цял ден цитираше Библията до умопомрачение, никакви забави нямаше в живота ни. Великите пости се съблюдаваха от край до край, само пост и молитва, завинаги бе заклеймила бляскавия начин на живот на Дърк Струан — «Господ да го прокълне», — все повтаряше колко жалко било, дето умрял, толкова млад… ама никога не отваряше дума, че е загинал в тайфуна в прегръдка с китайската си любовница, обстоятелство, което до ден-днешен е големият скандал на Азия — само проповеди за греховността на плътските желания, а татко бе нерешителен, сестричката ми умря, после близнаците…“
Малкълм се изопна на стола си с висока облегалка. „Умопомрачение? Това е то! — помисли си. — Бих ли могъл да я натикам в лудницата? Може и наистина да е умопобъркана. Дали чичо Гордън ще ми помогне да… Аййиая! Аз съм лудият. Аз съм този, който…“
— Малкълм! Време е за обяд.
Той вдигна поглед и установи, че разговаря с Анжелик, че й прави комплименти, но не би ли могла да отиде без него, имало някои сериозни неща да решава, да напише някои писма — не, нищо, което да я засяга, просто търговски дела, а през всичкото време „върни се сам“ и „прояви раболепие, тя е тай-панът“ се набиваше в съзнанието му.
— Моля те, Анжелик!
— Разбира се, щом така искаш, но сигурен ли си, че си добре, любов моя? Нали нямаш треска?
Остави я да пипне челото му, улови ръката й и притегли Анжелик в скута си, целуна я и тя го целуна, разсмя се весело, затегна корсажа си и му напомни, че ще се върне след урока по пиано, той да не се тревожел, а за дагеротипа да си сложел вечерно облекло и о, новата ми бална рокля ще те… А после Малкълм отново остана насаме с мислите си и пак същите думи се набиваха в мозъка му: „Върни се сам… Тя е тай-панът.“ Как е посмяла да отмени поръчката за пушките — какво знае тя за тукашните пазари?
„Законен тай-пан. Значи наистина тя е господарката. И ще командва и мен, със сигурност поне докато не навърша двадесет и една, пък и винаги по-нататък. Освен ако…