Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Видях ги — тържествено рече и Йоши.
— Набучете главите на колове, двайсет пред моите порти и двайсет пред портите на господаря Йоши.
— А надписът, господарю? — попита военачалникът.
— Йоши-доно, какво предлагаш?
След пауза, като знаеше, че пак го изпитват, Йоши предложи:
— Двата надписа могат да гласят: Тези разбойници ронини бяха наказани за престъпленията против Императора. Нека всички се пазят от злодеяния. Добре ли е?
— Да. А подписът? — И двамата знаеха, че това е много важно и трудно за решаване. Ако Огама се подпишеше сам, това загатваше, че той е законният господар на Портите; ако Йоши го подпишеше, това щеше да предполага, че Огама му е подчинен — законно бе, но и дума не можеше да става. Печатът на Бакуфу загатваше за същото. Дворцовият печат щеше да е неподходящо забъркване на Императора в светските дела.
— Може би отдаваме на тези глупаци твърде голямо значение. — Йоши се престори на изпълнен с презрение. Присви очи, когато над рамото на Огама видя Басухиро и няколко души охрана да се задават по сиромашката, покрита с локви уличка. Той погледна към Огама: — Защо просто не набучим главите на колове тук? Защо да им оказваме такава чест, като се подпишем? Тези, които искаме да узнаят, ще го научат много скоро — и ще се опомнят. А?
Огама остана доволен от дипломатическото решение.
— Отлично. Съгласен съм. Нека се срещнем по здрач и… — той замълча, зърнал Басухиро да бърза към тях, изпотен и останал без дъх. Тръгна да го посрещне.
— Куриер от Шимоносеки, господарю — заекна Басухиро.
Огама сякаш си сложи маска. Пое свитъка и се приближи до една от факлите. Всички погледи бяха приковани в него, докато го отваряше — Басухиро учтиво държеше чадър над главата му.
Съобщението беше от военачалника, командващ Проливите, и с дата отпреди осем дни, бе пренасяно бързо, денем и нощем, с голямо предимство:
„Господарю, вчера завръщащата се флота, състояща се от флагмана и от още седем бойни кораба, до един все параходи, някои теглеха баржи с въглища, навлезе в Проливите. Следвайки твоите указания да не започваме битка с бойните кораби без твоя писмена заповед, ги пуснахме да минат. Можехме да потопим всичките. Нашите холандски консултанти го потвърдиха.
Когато армадата премина, една парна фрегата с развят френски флаг арогантно се върна и изстреля залп след залп по оръдейните платформи в източния край на Проливите, разруши ги заедно с оръдията, после отплава. Аз отново се въздържах от наказателни мерки в съответствие със заповедите ти. Ако ни атакуват в бъдеще, моля за разрешение да потопя нападателя.“
„Смърт на всички гай-джин“ — поиска да изпищи Огама, — ослепял от гняв, че цяла флота е била в ръцете му, както Кацумата, но е избягнала отмъщението — като Кацумата. Пяна изби в ъгълчето на устните му.
— Подготви нови указания: „Нападайте и унищожавайте всички вражески бойни кораби.“
Басухиро, все още запъхтян, каза:
— Мога ли да предложа, господарю, да обмислите: „ако са повече от четири едновременно“. Винаги си отстоявал изненадващите действия.
Огама изтри устните си и кимна, сърцето му биеше силно при мисълта, че е можел да унищожи толкова много кораби. Дъждът се засили и забарабани по чадъра му. Зад Басухиро видя Йоши и останалите офицери — чакаха, наблюдаваха го, прецени дали да се отнася с Йоши като с враг или като със съюзник; намесата на флотата, арогантността и собственото му безсилие го сломиха.
— Йоши-доно! — Той му махна и заедно с Басухиро се отдалечи, за да останат насаме. — Прочети го, моля те.
Йоши бързо го прочете. Въпреки че се владееше, пребледня.
— Дали флотата се е насочила по вътрешното море към Осака? Или ще завият на юг към Йокохама?
— На юг или не, следващите бойни кораби в мои води ще хвръкнат във въздуха! Басухиро, изпрати веднага хора в Осака.
— Почакай, Огама-доно — прекъсна го бързо Йоши, за да помисли. — Басухиро, какво ще ни посъветваш?
Дребният мъж се отзова незабавно:
— Господарю, да приемем за момент, че отиват в Осака. Би следвало заедно да се приготвим веднага за защитата й. Вече съм изпратил спешно съгледвачи, за да проучат курса на флотата, това е най-доброто, което мога да направя.
— Добре. — Огама разтреперан изтри дъжда от лицето си. — Цялата им флота в моите проливи… Защо не бях там.
Басухиро каза:
— По-важно за тебе е да пазиш Императора от враговете му, господарю, а твоят командващ е постъпил правилно, като не е стрелял по единичен кораб. Сигурно е било примамка да открият силата ти. Бил е прав да не издава защитата ти. Сега капанът е заложен, ти ще решиш кога да го захлопнеш. Защото само един вражески боен кораб се е промъкнал обратно и е обстрелвал някои лесни позиции и бързо се е оттеглил. Предполагам, че техният командващ флотата се е уплашил, не е приготвен за нападение, нито за слизане на войски на сушата, за да започне война, която ние ще довършим.