Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Да — личеше си, че Малкълм е разсеян. — Горкият Орлов беше белязан, след като срази любимия син на У Фан Чой. Ама че глупак — да слезе сам на брега в Макао. Навярно пиратите на Белия лотос са го опекли. Макао е ужасно място, оттам е лесно да стигнеш до Китай, а Белия лотос има съгледвачи навсякъде. Не бих искал да попадна в черния им списък… — Гласът му заглъхна. Наведе очи към писмата, потънал в размисъл.
Джейми изчакваше. После рече:
— Викни ме, ако ти дотрябвам. Ще прегледам останалата поща. — Макфей излезе.
Малкълм не го чу как затваря вратата след себе си. В края на писмото имаше постскриптум „С обич“, значи майка му не изпращаше тайно съобщение:
„Мой любими, но блудни синко,
Възнамерявах да пристигна с «Танцуващият облак», но се отказах в последния момент, тъй като Дънкан бе много зле и отново има круп. Може би дори е по-добре да ти напиша това, което искам да ти кажа, та да не стават грешки.
… Научих от твоите прибързани и необмислени писма какво искаш или не искаш да правиш за «годежа» ти, за Джейми Макфей, госпожица Ришо и т.н. — и за петте хиляди пушки. Незабавно писмено отмених разточителната ти поръчка.
Дойде време за конкретни и явни решения. Тъй като не си тук и отказваш да сториш каквото те моля, ще ги вземам аз. За твое лично сведение — имам право, на това.
Докато горкият ти баща беше на смъртно легло и нямаше за кога да чакаме завръщането ти, точно преди да издъхне, той де факто ме направи тай-пан според всички условия на волята и завещанието на Дърк — а някои от тях са ужасни. Всички условия се приемат пред лицето на Бога, скришом, и се препредават тайно от тай-пан на тай-пан. Очаквахме, че ти незабавно ще се завърнеш и аз ще ти предам мантията. Едно от условията на Дърк гласи: «Дълг на тай-пана е да се закълне, че напълно вярва в почтеността на своя приемник.» Не бих могла да дам подобна клетва за теб в дадения момент. Всичко това, както и по-долу написаното е само за твое лично сведение — ще навреди на компанията, ако стане публично достояние, така че унищожи писмото, след като го прочетеш.
С днешната поща за Шотландия предложих поста тай-пан на братовчед ти Локлин Струан, сина на чичо ти Роб, с четири уговорки: първо — незабавно да пристигне в Хонконг и три месеца да се обучава тук — както знаеш, той е далеч по-опитен от теб във великобританските ни дела, макар ти да си много по-подходящ и по-обучен от него; второ — да приеме да пази всичко в пълна тайна; трето — в края на изпитателния срок пред лицето на Бога ще направя окончателен избор между двама ви и решението ми, естествено, е задължително; четвърто — ако се вразумиш, той да приеме, че съм длъжна да избера теб, но пък Локлин ще е следващият тай-пан. В случай че ти останеш бездетен, братовчед ти ще те наследи, а Дънкан — него.
Да се вразумиш, синко, означава веднага да се завърнеш в Хонконг най-късно по Коледа, и то съвсем сам, като изключим Джейми Макфей (и доктор Хоуг, стига да ти е приятна компанията му), за да обсъдим бъдещите ти планове, да поемеш неотложните си задължения и да се приготвиш за поста, за който си се обучавал цял живот. Окажеш ли се достоен, ще те направя тай-пан на двадесет и първия ти рожден ден на двадесет и първи май.
Показах писмото си на Гордън Чжан и го помолих да ти го разтълкува, ако се налага — нашият компрадор е задължен според устава на Дърк, задължен да присъства като страна в предаването на властта.
Твоя предана майка
P.S. С обич
P.P.S. Благодаря ти, че ме извести за новата глупост на Парламента (по чудатия канален ред на нашия лют враг Грейфорт. Внимавай с него, замисля нещо лошо, но ти си по-наясно и от мен). Да, и до нас стигнаха слуховете, че губернаторът се правел, че уж нищо не знае.
Вече писах на нашите парламентаристи още щом плъзна мълвата, да престанат с глупостите си, ако наистина е така; а също и в Бенгалия, за да ги предупредя. В отговор на писмото ти им писах повторно. Наистина е крайно време да се прибереш и да поемеш дълга си и трупащите се проблеми.“
— Дълга си! — изкрещя Малкълм на стената смачка писмото и го запрати по нея. Буйният жест му причини болка. Изправи се със залитане и се запрепъва към бюрото. Шишенцето съдържаше вечерната му доза. Пресуши го, строши го о дъбовия плот, проклинайки; пипнешком се добра до стола си и се строполи в него.
— Тя няма право! Няма! Тази… тази кучка не може да го направи… няма! „Върни се съвсем сам“ означава единствено — без Анжел, „за да обсъдим“… Няма да го направя, тя няма да се бърка… — Малкълм продължи да измисля и изрича проклятия, докато най-сетне опиатът проникна в жилите му и му донесе своята смъртоносна утеха.