Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Докладвай на военачалника какво става тук и го попитай дали да чакаме, или да влезем.
Мъжът изтича.
Отпред схватката приключи, както всички останали. Тримата шиши загинаха храбро. Още дванайсет умряха, както и седемнайсет самураи от Чошу, а един от хората на Йоши бе разкъсан на парчета. Четиринайсет бяха ранени, трима шиши — безпомощни, обезоръжени и все още живи. Военачалникът изслуша доклада.
— Кажи на офицера да чака и убива всички, които се мернат навън. — Той викна една група, която държеше в резерв. — Изпразнете колибите, докато все още има възможност. Убивайте всички, които не се предадат, но не и ранените.
Самураите веднага хукнаха към вратата. Вътре се чуха кратки викове, после настана тишина. Един от самураите излезе отново, кръв цвъртеше от зверски разрез в бедрото му.
— Половин дузина ранени, много трупове.
— Измъкни ги, докато не се е срутил покривът.
Труповете и ранените бяха подредени пред Йоши и Огама, чиновниците стояха наблизо. Факлите хвърляха странни сенки. Двайсет и девет убити. Единайсет зле ранени. Кацумата не беше сред тях.
— Къде е той? — изкрещя Огама на главния представител на властта, вбесен. Йоши също бе ядосан; никой не знаеше точния брой на враговете вътре, когато бе започнала битката.
Човекът падна на колене:
— Господарю, кълна се, че беше вътре и че не е излизал.
Огама пристъпи до най-близкия ранен шиши:
— Къде е той?
Мъжът го погледна през болката си:
— Кой?
— Кацумата! Кацумата!
— Кой? Не познавам никакъв… никакъв Кацумата. Соно-джой, предателю! Убий ме и стига вече.
— Много бързаш — процеди през зъби Огама. Всеки от ранените бе разпитан. Огама погледна всяко лице — никакъв Кацумата. Нито Такеда.
— Убийте ги всичките.
— Нека да умрат с чест, като самураи — рече Йоши.
— Разбира се. И двамата погледнаха как покривът на колибата падна и стените се срутиха сред порой от искри, повличайки съседните колиби. Росенето отново премина в дъжд.
— Военачалнико! Загаси огъня. Трябва да има мазе, скривалище, ако това говно не е пълен глупак. — Огама закрачи окончателно вбесен, вярваше, че по някакъв начин са го измамили.
Главният чиновник нервно се изправи и се промъкна боязливо към Йоши.
— Извини ме господарю — прошепна той, — но и жената я няма. Сигурно има скр…
— Каква жена?
— Беше млада. От Сацума. От няколко седмици е с тях. Смятахме, че е приятелка на Кацумата. Съжалявам, но и Такеда не е там.
— Кой?
— Шиши от Чошу, когото следяхме. Може би той е съгледвачът на Огама — виждали са го да се промъква в главната квартира на Огама в деня преди нашето неуспешно нападение над Кацумата.
— Сигурно ли е, че Кацумата и другите двама са били вътре?
— Да, господарю. И тримата, господарю.
— Тогава има мазе или таен изход.
Откриха го призори. Вентилационен капак над тесен тунел, достатъчен човек да пропълзи през него, който свършваше доста далеч в покрита с бурени градина на необитаема барака. Огама ядно ритна маскирания капак.
— Бака!
— Ще обявим награда за главата на Кацумата. Специална награда — каза Йоши, също ядосан. Очевидно провалът се бе отразил на отношенията им, толкова мъчително манипулирани и едва започнали. Но той беше твърде хитър, за да спомене за Такеда или жената — тя не беше от значение. — Кацумата сигурно е все още в Киото. Ще наредим на Бакуфу да го намерят и заловят или да ни донесат главата му.
— Ще наредя на моите привърженици да направят същото. — Огама се бе поуспокоил. Той също си мислеше за Такеда, чудеше се дали бягството му вещае добро или зло. Той погледна военачалника, който се бе приближил. — Да?
— Желаеш ли да видиш главите, господарю?
— Да. Йоши-доно?
— Да.
На ранените шиши бе позволено да умрат достойно без допълнителна болка. Бяха обезглавени по ритуала, главите им бяха измити и наредени според церемонията. Четирийсет. „Отново тази цифра — помисли си Огама тревожно. — Поличба ли е това?“ Все пак скри безпокойството си, не познаваше никого от тях.
— Видях ги — каза Огама официално, зората бе влажна поради лекия дъжд.