Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Да се консултира ли?
— Да се консултира, както между двамата привилегировани съюзници, така че лесно ще се стигне до съгласие. — Леката усмивка изчезна. — Ако се появят повече от двайсет твои хора, моите войни ще завземат Портите и всички споразумения ще се прекратят. Съгласен ли си?
Погледът на Йоши бе безизразен. Нямаше никаква нужда да се заплашват взаимно, очевидно някакво подвеждане и от двете страни щеше да сложи край на споразуменията им.
— Предпочитам четирийсет мъже на всяка порта — ще уточним подробностите около смяната на охраната без затруднения — и ще държа гарнизона на Портите, докато шогунът Нобусада и принцеса Язу са вътре.
Огама бе забелязал промяната.
— Шогунът Нобусада да. Но не и принцесата, която… която може да остане вътре за постоянно, нали? Четирийсет ли? Много добре, четирийсет на всяка порта. Разбира се, брат й, Синът на Небето, няма да отмени своята воля, негова е молбата аз да ръководя Портите срещу неговите врагове.
— Синът на Небето е Син на небето, но се съмнявам дали няма да се появи отмяна, докато силите на шогуната упражняват своите исторически права.
Изражението на Огама веднага се разведри.
— Нека ти и аз забравим това учтиво мотаене напред-назад и да поговорим ясно: ще отстъпя с достойнство Портите в замяна на Кацумата и останалите — твоите хора стават почетна стража, твоите знамена могат да се веят там и съм съгласен с повечето от разсъжденията ти, така е, но няма да отстъпя пред „историческите права“, нито пред шогуната, нито пред Бакуфу… — Той замълча и тъй като наистина приемаше благосклонно предложението, направи нова отстъпка — … Пред настоящия шогунат и Бакуфу, Йоши-доно. Моля да извиниш моята острота, ще е добре да сме съюзници, не допусках, че ще е възможно, нито че ще се съглася с нещо.
Йоши кимна, като скри ликуването си.
— Щастлив съм, че можем да се споразумеем, и също ще ти кажа направо, че ще се споразумеем както за основните промени, така и за малките. Например — той добави безгрижно, — ако от Императора пристигне такава „воля“, тя ще бъде подправена.
Сега усмивката на Огама бе искрена и Йоши усети, че е постигнал идеален компромис.
— Добре. А сега Кацумата.
Нападението върху скривалището на шиши започна няколко часа преди зазоряване. Изненадата свърши превъзходна работа. Кацумата, всички водачи и останалите шиши бяха вътре. И Сумомо.
Двамата постови се разтревожиха, че има опасност едва когато в края на уличката, кална от дъжда, една от колибите избухна в пламъци и се чуха приглушени викове за тревога от обитателите и близките съседи. Веднага тези мъже и жени — тайни подставени лица на Бакуфу — започнаха да се тълпят в уличката с престорена уплаха, неразборията помагаше да се прикрие безшумното приближаване на силите за нападение. Когато постовите отидоха да проучат, в нощта излетяха стрели и ги повалиха. Единият от тях вдигна тревога, преди да умре.
Незабавно основните войски се изтеглиха от мрака, за да заобиколят целия участък от бедняшки постройки. Повечето бяха хора на Огама, и то по негова молба — Йоши бе приел да изпрати символично четирийсет добре подбрани мъже под командването на Акеда.
След малко мнозина от щурмовата група запалиха факли. Те отчасти осветиха набелязаната колиба отзад и отпред и дъжд от стрели се изсипа във всички отвори и слаби места. И най-неочаквано четиримата стрелци с пушки на Йоши заеха позиции — двама отзад на колибите и двама отпред; дадоха няколко залпа през книжните стени.
За момент настана зашеметяваща тишина — самураи, шиши и всички околни бедни обитатели се изплашиха еднакво — не бяха чували бърза стрелба до този миг. После всички, освен нападателната трупа се пръснаха да търсят прикритие, а отвътре се носеха писъците и виковете на ранените. Колибата в съседство с изгорената бе обхваната от пламъци; пожарът се разпространи бързо в съседната и по-нататък, и още по-нататък, докато и двете страни на уличката се превърнаха в ад, а много семейства останаха вътре като в капан.
Военачалникът на Огама, ръководещ внезапното нападение, не обърна внимание на опасността, която заплашваше само жителите, а даде заповед за първото нападение, пренебрегвайки съвета на Йоши да подпали колибите и да остави стрелците да застрелят шиши, щом напуснат убежището си. Четирима нападатели на Огама паднаха при ожесточената атака на шиши от предната врата и страничните прозорци. Всеобща схватка избухна и тук, и в задната уличка, след като самураите извършиха нов бесен набег, мъжете се мятаха, препъваха се в ограниченото пространство, калта и полумрака. Двама шиши пробиха кордона, но ги съсякоха от засада? Новият залп по колибата бе последван от друг опит за пробив от обезумяла група шиши — безнадеждна работа, защото нов обръч ги приклещи, а зад него още един. Димът от пожарите пречеше на нападателите и на атакуваните.