Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— La, господине, великолепен кораб, късметлия сте.
— Да, да, така е, госпожице. Благодаря ви — отвърна Шийлинг с усмивка. „Господи — помисли си, — не бях я виждал досега, кой ще посмее да обвинява Малкълм?“ — Довиждане, госпожице. — Капитанът отдаде чест и излезе, а не му се искаше да си отива точно сега.
— Извини ме, че ви прекъснах, Малкълм, но ми бе заръчал да те взема за обяда със Сър Уилям… не си забравил, че имам урок по пиано с Андре следобед, пък и уредих в пет да ни направят дагеротип. Здравей, Джейми!
— На нас ли?
— Да. Спомняш ли си забавния италианец, който пристигна с предишния пощенски кораб от Хонконг за известно време. Той ги прави и гарантира, че ще изглеждаме много добре!
Безпокойството на Малкълм се разсея донякъде, усещаше присъствието й с цялото си същество, душа даваше за нея, макар да я бе видял едва преди час — пиха кафе в покоите му в единадесет: тя бе въвела този обичай, а той му се наслаждаваше от все сърце. Струваше му се, че през последните две-три седмици любовта й към него бе разцъфтяла още повече, макар Анжелик да прекарваше повечето си време в яздене, стрелба с лък, уроци по пиано, в подготовка на соарета, писане на писма и водене на дневника си — така живееха всички те. Но щом останеше с него, бе по-грижлива и по-нежна от която и да било жена. Любовта му и неговата потребност от нея нарастваха с всеки изминал ден с непреодолима сила.
— Обядът е в един, скъпа, а сега едва минава дванадесет — отвърна той и тъй като не му се искаше тя да си отива, добави: — Ще ни отделиш ли няколко минути?
— Разбира се. — Тя грациозно, сякаш с танцова стъпка, го доближи, целуна го и се отправи в покоите си. Парфюмът й остана да витае в стаята като очарователен спомен.
Струан разчупи последния печат с треперещи пръсти. Вътре имаше три писма: едно от майка му до него, едно — пак от нея за Джейми. Третото беше от Гордън Чжан, компрадор на компанията и негов чичо.
— Ето — подаде на Джейми адресираното до него писмо, сърцето му блъскаше лудо. Щеше му се Шийлинг да не бе идвал. Двете писма сякаш изгаряха пръстите му.
— Ще те оставя сам — рече Джейми.
— Недей. Лошите вести не бива да се четат насаме. — Малкълм вдигна очи към него: — Отвори своето.
Джейми се подчини и го прочете набързо. Лицето му пламна.
— Лично ли е, Джейми?
— Гласи следното: „Скъпи Джейми — за пръв път от дълго време насам използва предишното обръщение, — можеш да го покажеш на сина ми, ако пожелаеш. Ще изпратя Албърт Макструан от шанхайската ни кантора при вас веднага, щом успея да го уредя. Ще го направиш свой наместник и ще го обучиш на всичко в дейността ни в Япония, така че, освен ако не се случат две неща, той да е в състояние да те замести достойно, след като напуснеш компанията ни. Първото: синът ми да е в Хонконг по Коледа. Второто: ти да го придружиш.“
Джейми се втренчи в Малкълм безпомощно:
— Толкова. Следва само подпис.
— Нищо подобно. — Малкълм също бе пламнал.
— Щом Албърт пристигне, нека върви по дяволите.
— Голяма работа, ако поостане някой и друг ден и се огледа наоколо. Не е лошо момче…
— Майка ми е… Не съм предполагал, че е толкова жестока: значи, ако не се подчиня й не проявя раболепие, ти ще изхвърчиш. Е? — Очите на Малкълм блуждаеха по бюрото. През последните няколко седмици бе положил нечовешки усилия да ограничи приемането на лекарството до веднъж дневно. На няколко пъти не бе издържал.
— Пий го с мярка, Малкълм — бе го посъветвал доктор Бабкот, — само когато имаш болки. — Бе настоял да погледне шишенцето не за да му го отнеме, а просто да установи съставките му. — Доста е силничко. Запомни, настойката не е лек и някои хора се пристрастяват.
— Не и аз. Необходимо ми е против болките. Ти облекчи болките, а аз ще спра лекарството.
— Съжалявам, приятелю, де да можех. Вътрешните ти органи са сериозно увредени, е, не чак толкова сериозно, но е нужно време, докато заздравеят.
„Прекалено много време — мислеше си Малкълм. — Дали пък не съм по-зле, отколкото Бабкот признава? — Загледа се в двете писма, нямаше охота да ги отваря. — Отвратително е от нейна страна да използва уволнението на Джейми като сопа.“
— Долно е!
— Госпожа Струан има някои права — напомни му Джейми.
— Тя не е тай-пан, а аз. Волята на баща ми беше от ясна по-ясна. — Говореше с глух глас, мислите му се мятаха в безпорядък. — Ами ако чичо Шийлинг е прав, че тази титла трябва да се заслужи, а?
— Ти си тай-панът — любезно вметна Джейми, макар да знаеше, че не е вярно. — Странно, дето отвори дума за Орлов, години не се бях сещал за него. Какво ли го е сполетяло?