Сенките

Ай Ем, както винаги, беше там - стисна здраво ръката му, вдъхна му сили. Нямаше да се справи с това, ако брат му не го поддържаше да не падне.

- Добре - каза Трез на онези, които го слушаха... които и да бяха те. - Готови сме.

Мани се приближи до венозната система, стиснал спринцовка, пълна с прозрачна течност.

- Първата инжекция е успокоително.

Трез се приведе напред в стола, който му бяха дали. Допря устни до ухото й и каза:

- Ще те обичам завинаги...

Повтаряше думите, докато и сам не бе сигурен колко пъти ги бе изрекъл. Просто искаше те да бъдат последното, което тя ще чуе.

- Това е последната инжекция - каза някой. Може би беше Мани, а може би - не.

Трез започна да казва думите си по-бързо. И по-бързо.

- Обичамтезавинагиобичамтезавинаги...

Няколко секунди по-късно спря.

Не беше сигурен откъде знаеше.

Ала Селена си бе отишла.

Той се облегна назад и погледна в отворените й очи. Бяха все така красиви, както винаги... но в тях вече нямаше живот. Онази мистична искрица, която й беше вдъхвала живот, бе угаснала.

И душата й, останала без дом, си бе отишла заедно с нея.

Тишината и неподвижността на смъртта бяха една огромна бездна, черна дупка, която засмукваше всички и всичко край себе си и толкова силно бе притеглянето й, че животите на другите също спряха, препънати за миг от тази огромна, заразна сила.

Трез отпусна лице върху кушетката за прегледи и пусна двете ръце, които го бяха крепили, нейната и тази на брат си. След това прегърна своята обич и зарида над нея с такава скръб, че из цялата стая се разхвърча стъкло, вратите на стоманените шкафове се пръснаха и паднаха от рамките си, дори мониторът на компютъра и медицинската лампа над тях станаха на парчета.

Беше се готвил за този ужасен миг, откакто я бе открил пред гробището в Светилището, подсъзнателно бе събирал сили, изпробвайки скръбта така, както някой би изпробвал колко горещ е един котлон или колко отблъскваща една миризма.

Действителността бе неописуемо по-ужасна, отколкото си бе представял дори и в най-песимистичните си мигове.

В действителност той бе просто още едно стъклено парче в стаята.

Разбит - напълно и завинаги.