Следотърсача

— Какво, какво? — не разбра водачът.

— Сержантът вече не може да командва, а ще бъде неприлично да се постави някакъв капрал начело на такъв победоносен отряд. Цветята цъфтят в градината, но в пустинята съхнат. Затова си помислих, че е време да предявя правата си на офицер с чин поручик. Войниците няма да посмеят да се противопоставят, а ти, скъпи приятелю, след като имаш и слава, и Мейбъл, и съзнание за изпълнен дълг, което е най-ценно от всичко, ще бъдеш, смятам, съюзник, а не противник на моя план.

— Аз мисля, поручик, че имаш право да командваш войниците от петдесет и пети полк. Едва ли някой ще оспорва това, но ти беше пленник и може би момчетата няма да искат да се подчиняват на човек, който им дължи освобождението си. Все пак предполагам, че тук никой няма да се противопостави открито на твоето желание.

— Много добре, Следотърсачо! Бъди сигурен, че когато пиша рапорта за нашата успешна експедиция и пленяването на френските лодки, за защитата на блокхауса и за другите военни действия, за капитулацията на французина и т.н., високо ще оценя твоите заслуги.

— Остави настрана моите заслуги. Лунди знае какъв съм аз и в гора, и в крепост, а генералът го знае още по-добре. Не се безпокой за мене. По-добре разкажи за себе си, но не забравяй да отдадеш дължимото на бащата на Мейбъл, който все още е наш командир.

Мюр беше много доволен, че всичко се урежда според желанието му и обеща да отбележи заслугите на всеки участник в експедицията. После двамата се отправиха към групата край огъня и тук интендантът за първи път след заминаването от Осуиго се възползва от властта си на старши по чин. Отведе настрани втория капрал и му обясни, че от днес той влиза в правата си, като поема командването на отряда, и му нареди да съобщи тази новина на войниците. Смяната на началството този път мина без обичайното раздвижване на духовете. Всички признаха законното право на поручика да командва и никой нямаше намерение да не се подчинява на неговите заповеди. Войниците разбираха, че отначало — по известни само на интенданта и Лунди причини — е имало друго разпореждане, но сега обстоятелствата са се променили и поручикът е намерил за уместно да заеме принадлежащото му по право място. Те бяха напълно удовлетворени от собствените си мисли по този повод, а нещастието със сержант Дънъм можеше да бъде достатъчно обяснение за смяната, ако някому потрябваше такова обяснение.