Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Какво пише в него? — озъби се Огама.
— Че флотата от Йокохама, изпратена да отмъсти за потопяването на един британски кораб, е опустошила двайсет левги от крайбрежието на Китай, северно от Шанхай, подпалила е всички села, потопила е всички кораби.
Огама се изплю.
— Пирати. Пиратски гнезда. — Той знаеше много за тази част от Китай. В миналото бе исторически факт, че тайната политика на Чошу — и на Сацума — бе да изпращат нападатели по крайбрежието на Китай, за да плячкосват безмилостно от Шанхай на юг отвъд Хонконг до Тайванския пролив. Китайците ги наричаха уако, пирати, мразеха ги и се страхуваха от тях толкова, че от векове императорите на Китай бяха забранили на японците да стъпват на техните брегове и цялата Търговия между двете страни се извършваше само от хора, които не са японци.
— Пирати да, но тези отрепки не са страхливци. Съвсем неотдавна армия на същите тези гай-джин унижи цял Китай за втори път и подпали Летния дворец на Императора и Пекин ей така — от прищявка. Техните флоти и армии са внушителна сила.
— Тук е Нипон, а не Китай — сви рамене Огама, не беше подготвен да се издаде или да разгласява плановете си за защита на Чошу. Но той си мислеше: „Моето крайбрежие е скалисто, трудно е за нападение и лесно за защитаване, ще стане почти непревземаемо, когато всички огневи точки са по местата си и построя укрепления за войните си.“ — Пък и ние не сме китайци.
— Моята мисъл беше, че се нуждаем от мир между всички даймио, за да спечелим време, да разиграваме гай-джин, да научим тайните на оръдията и пушките им и на корабите им и как един гнусен малък остров, по-малък от нашата страна, е станал най-богатият в света и управлява по-голяма част от него.
— Лъжи. Лъжите се разпространяват, за да сплашат нашите страхливци.
Йоши поклати глава:
— Не вярвам. Първо трябва да се научим от тях и чак тогава да ги разгромим, сега не можем.
— Можем. Това е страна на Боговете. В Чошу имам фабрика за оръдия, скоро ще има и други. Сацума има три малки парни парахода, първите от корабостроителницата, скоро ще има и други. — Лицето му се изкриви. — Можем да смажем Йокохама и тази флота, а докато пристигнат други, ще сме подготвени.
Йоши скри изненадата си от страстната и силна омраза, ликуваше, че е надушил още едно ново оръжие срещу Огама.
— Съгласен съм. Това исках да кажа и аз. Ето, виждаш ли, Огама-доно — рече той уж с голямо облекчение, — мислим едно и също, макар и от различни гледни точки. Ще ги разгромим, но след време. Трябва да изберем момента, да придобием техните знания и да ги оставим да ни дадат средствата, с които да осуетим собствените им планове. — Гласът му стана по-твърд. — След година ти и аз ще контролираме Съвета и Бакуфу. След три-четири ще закупим много пушки, оръдия и кораби.
— Как ще платим? Гай-джин са алчни.
— Единият начин е с въглища за корабите им. Другият е със злато. — Йоши му обясни за геоложките проучвания.
— Умно. — Устните на Огама се изкривиха в странна усмивка. — В Чошу имаме въглища, желязо и дървен материал за кораби.
— И вече една оръжейна фабрика.
Огама се засмя с добър смях и Йоши също разбра, че е направил пробив.
— Наистина и моите батареи нарастват с всеки месец — той загърна наметалото си под засилващия се дъжд и добави натъртено: — А също и решението ми да обстрелвам вражеските кораби, когато си искам. Това ли са всичките ти сведения, Йоши-доно?
— Засега. Бих те посъветвал да охлабиш хватката на Проливите — те при всички случаи са си твои и ти разполагаш с тях. Да, това е всичко засега, но като мой съюзник ти ще получаваш с предимство всякакви поверителни сведения.
— Като съюзник следва да очаквам поверителни сведения. — Огама кимна повече на себе си. Озърна се към Басухиро, после промени решението си да се посъветва с него. „Йоши е прав — помисли си той, — водачите трябва да имат тайни.“ — Достатъчно си поприказвахме. Кацумата: попитах за цената. Съвместно нападение довечера.
— Какво би предложил един много особен съюзник?
Огама се изпъна, за да облекчи засилващото се напрежение в шията и раменете си; очакваше този въпрос — въпреки цялото си перчене не бе глупак. „Имахме достатъчно време да променим предложенията си — помисли той, — макар че е под достойнството ни да се позорим с размяна, както презрените търговци на ориз от Осака.“ — Ти можеш да поставиш гарнизон на Портите за един месец, само по двайсет човека на всяка от шестте порти, двеста мои войни ще бъдат разположени наблизо — Огама се усмихна, — достатъчно далеч да не те смущават. Всички влизащи и излизащи ще получават разрешение от твой офицер на портите, както е редът — който ще трябва тайно и предварително да се е консултирал с моя… моя офицер за свръзка, преди да се издаде разрешението.