Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
зад всеки мрамор бди по някоя засада,
засенчва ви света високата ограда.
КРАЛИЦАТА
Как бих излязла вън!
КАСИЛДА
Добре ли ви разбрах?
Госпожо, чуйте ме, по-тихо… Не е грях,
че в този глух затвор, тъй мрачен и ужасен,
жадувате простор — свободен и прекрасен.
Ний имаме и ключ от пътната врата.
У мен е този ключ и даже през нощта
ний можем с вас да се измъкнеме чудесно
и хукнем из града.
КРАЛИЦАТА
Мълчи!
КАСИЛДА
Съвсем е лесно!
КРАЛИЦАТА
Мълчи!
(Отдалечава се за малко от Касилда и отново изпада в своята замечтаност.)
Защо не съм не в тази самота,
а там — в Германия, при майка и баща.
Там с моята сестра играехме в тревата,
селяци срещахме на работа в полята,
говорехме със тях. Чудесно бе. Уви,
един ужасен мъж във черно се яви.
Уплаших се. При мен бе моята сестрица.
Той каза: „Утре вий испанска сте кралица.“
За татко туй бе чест. За майка ми — тъга.
Аз знам, и той, и тя оплакват ме сега…
На моя мил баща ще пратя туй сандъче.
Ще е доволен той… А мен тук скръб ме мъчи…
В кафеза птичките измряха до една…
Касилда прави движение с ръце, като че извива шия и поглежда изпод вежди Херцогинята.
Аз нямам и цветя от родната страна,
не ме посрещат тук с гальовна дума родна.
Кралица съм била! Бях някога свободна.
А паркът тъй е пуст, тъй глух е през нощта,
високи зидове засенчват ми света…
Отвън долитат звуци на далечна песен.
Какъв е този шум?
КАСИЛДА
Перачките при кеят
завръщат се дома, по улиците пеят.
Песента се приближава. Различават се вече думите, Кралицата жадно слуша.
ГЛАСОВЕ ОТВЪН
Защо да надничам
за птички в леса?
Ти имаш, момиче,
на птичка гласа.
В небето се мяркат
звезди и лъчи,
звездата най-ярка
е в твоите очи.
Април иде цветен
и с ведро лице,
най-милото цвете
е в твойто сърце!
И песен, и птички,
и пролетен зов —
в сърцата на всички
се казва — любов!
Гласовете заглъхват и се отдалечават.
КРАЛИЦАТА
Любов! Да, тез жени щастливи са сега,
в мен буди песента им радост и тъга.
ХЕРЦОГИНЯТА (към придворните)
Ония, дето тъй кралицата вълнуват,
да се разгонят…
КРАЛИЦАТА (живо)
Не! Та те едва се чуват!
Не ги пропъждайте, за туй ви моля аз…
(На Касилда, посочва й прозореца в дъното.)
Там до прозореца ще се изправим с вас
и тъй, загледани във гледката красива,
ще ги послушаме…
ХЕРЦОГИНЯТА
Кралицата не бива
да гледа тъй. Това е неприличен жест.
КРАЛИЦАТА
Да, залезът лъчист над долини и лес
и златният прашец, над пътя който плува,
дори и песните, които всеки чува —
са тъй далеч от мен. Простих се със света.
Отнеха ми дори природата, света.
Свободните навън да видя аз не мога…
ХЕРЦОГИНЯТА (дава знак на присъстващите да излязат)
Излезте… Тоя ден е посветен на бога.
Касилда прави няколко крачки към вратата.
КРАЛИЦАТА
Къде?
КАСИЛДА (посочва Херцогинята)
Тя пъди ни. И прави ви напук.
ХЕРЦОГИНЯТА (покланя се ниско на Кралицата)
Кралицата реши да се помоли тук.
Всички излизат, покланят се дълбоко.
Сцена втора