Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ДОН САЛУСТ (на граф Рибаргоза)
Аз снощи ви видях в театър „Аталанта“:
на Линдамира в танц сияеше таланта.
(Възхищава се от елека на граф Алба.)
Какъв красив елек!
ГРАФ АЛБА
По-хубав имах аз,
но ми го дигнаха — прочутия у нас
крадец Маталобос…
ВЕСТИТЕЛ (в дъното)
Кралицата пристига!
В редици, господа!
Големите завеси на стъклената галерия се отварят. Благородниците се нареждат от двете страни на вратата. Гвардейци образуват шпалир. Руи Блас, задъхан, не на себе си, излиза на авансцената, сякаш търси да се скрие. Дон Салуст го следва по петите.
ДОН САЛУСТ (тихо на Руи Блас)
О, стига, Руи Блас, стига!
Съдбата днес към теб отправя взор честит.
Свести се, Руи Блас! Напускам аз Мадрид.
Онази къщичка, в която сам живееш,
оставям я на теб, ти сам ще я владееш.
И разполагай там със всичко както щеш.
От нея само ключ един ще ми дадеш.
Ако ме слушаш, пак ще станеш най-богат,
от всички най-могъщ във кралския палат.
В живота се върви и слепешком, Руи Блас:
очите затвори, за теб ще гледам аз!
Нови гвардейци се появяват в дъното.
ВЕСТИТЕЛ (високо и тържествено)
Кралицата!
РУИ БЛАС
О, тя!
Появява се Кралицата, великолепно облечена и заобиколена от придворни дами и пажове, под балдахин от червено кадифе, носен от четирима гологлави камерхери. Руи Блас я гледа изплашен, поразен от тази ослепителна гледка. Всички испански благородници слагат шапките си на главите; маркиз Дел Басто, граф Алба, маркиз Де Санта Крус и Дон Салуст. Изведнъж Дон Салуст отива бърже до креслото, взема оттам шапката и я подава на Руи Блас.
ДОН САЛУСТ
Що става с теб, човече!
Сложи си шапката. Испански гранд си вече!
РУИ БЛАС (объркан, тихо на Дон Салуст)
Що искате от мен? Кажете го сега!
ДОН САЛУСТ (посочва му Кралицата, която бавно минава през галерията)
Любовник й стани, макар и на шега!
Второ действие
Испанската кралица
Салон до спалнята на Кралицата. Вляво — малка врата, която води в спалнята, вдясно, на отрязан ъгъл — друга врата, която води към други апартаменти. В дъното — големи отворени прозорци. Хубав летен следобед. Голяма маса. Кресла. Статуя на светица, разкошно нагиздена и изправена до стената. Под нея се чете: „Санта Мария Есклава167“. На отсрещната стена — Богородица, пред която гори златно кандило. До кандилото — портретът на Карл II в цял ръст и в естествена големина.
При вдигане на завесата Мария Нойбургска седи в ъгъла до една придворна дама, младо и хубаво момиче. Кралицата е облечена в бяла рокля от сребърен брокат. Тя бродира, като от време на време престава да работи, за да каже нещо. В срещуположния ъгъл на кресло с високо облегало е седнала Доня Хуана де ла Куева, Херцогиня Албукеркска, първата измежду почетните дами на Кралицата, с ръкоделие в ръце. Тя е стара жена, облечена в черно. До херцогинята около една маса са насядали придворни дами и също работят ръкоделие. В дъното Дон Гуритан, граф Д’Онят, майордом, висок, сух, със сиви мустаци, около 55-годишен. Той има лице на стар воин. Облечен е обаче с прекалена елегантност. Носи панделки дори на обувките си.
Сцена първа
Кралицата, Херцогиня Албукеркска, Дон Гуритан, Касилда, дуени.
КРАЛИЦАТА
Заминал значи днес?! Но вместо да отдъхна,
отново дон Салуст със ужас ме облъхна.
Ах, как ме мрази той!
КАСИЛДА
Обаче този път
изгонен е, нали?
КРАЛИЦАТА
Той мрази ме до смърт!
КАСИЛДА
Но, господарке…
КРАЛИЦАТА
Не, Касилда, без съмнение,
167
Санта Мария Есклава — става дума не за светица, както погрешно твърди Юго, а за едно от наименованията на Богородица в испанския език.