Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
КАСИЛДА
Да си жена на крал и да живееш в скука!
(Кралицата отново потъва в мечтите си, след това се съвзема, като прави усилие над себе си.)
КРАЛИЦАТА
Ще се разходя…
При тези думи, казани с неудържим порив, Херцогиня Албукеркска, която до този момент седи неподвижна в креслото си, вдига глава, става и прави дълбок реверанс пред Кралицата.
ХЕРЦОГИНЯТА (с рязък и суров тон)
Но кралицата оттука,
излиза при ескорт на кралски адютант
и само през врата, отключвана от гранд.
Обаче в тоя час в двореца никой няма.
КРАЛИЦАТА
Затворница ли съм? Ах, искат тук смъртта ми!
Дукесо, моля ви!…
ХЕРЦОГИНЯТА (с нов дълбок поклон)
Щом минеш тоя праг,
законът е такъв.
(Сяда на мястото си.)
КРАЛИЦАТА (улавя отчаяно главата си с две ръце, настрана)
Ще помечтая пак.
Не!
(Високо.)
Ланскенет нали да се играе може?
Елате тук при мен!
ХЕРЦОГИНЯТА (на придворните дами)
Не мърдайте, госпожи!
(Става и дълбоко се покланя пред Кралицата.)
У нас кралицата играе ланскенет
със краля или с друг роднина — братовчед.
КРАЛИЦАТА (гневно)
Повикайте един…
КАСИЛДА (настрана, като поглежда Херцогинята)
Дуенята е строга…
ХЕРЦОГИНЯТА (като се кръсти)
Роднини няма тук… По волята на бога
и майка му умря, та той сега е сам…
КРАЛИЦАТА
Тогава да ядем!
КАСИЛДА
Готова съм да ям…
КРАЛИЦАТА
Касилда, хайде с мен.
КАСИЛДА (настрана, като поглежда Херцогинята)
Тя пак се нещо муси!
ХЕРЦОГИНЯТА (с дълбок поклон)
Щом кралят не е тук, самичка ще закуси.
КРАЛИЦАТА (вън от себе си)
Ни крачка вън оттук! Не бива и да ям?!
С какво да се теша, и аз сама не знам.
Умирам всеки ден, откакто съм кралица…
КАСИЛДА (гледа я съчувствено, настрана)
Злочесто същество, затворено в тъмница!
А този стар дворец напомня ми — тъга,
заспало блато и застанал на брега —
за нейното сърце единствена победа
(поглежда Дон Гуритан, неподвижно изправен в дъното на залата)
мечтае стар глупак и влюбено я гледа!
КРАЛИЦАТА (на Касилда)
Но някоя игра забавна измисли!
КАСИЛДА
Щом кралят не е тук, вий кралят сте, нали?
Да свикаме тогаз съвета министерски…
КРАЛИЦАТА
Какво? Да гледаме муцуни осем зверски
с брътвеж за Франция, на краля в скръб обзет
за Рим, за някакъв на архидук портрет —
разнасяли го в Бургос, сред пищни кавалкади,
под златен балдахин от някакви алкади?!
Не, друго измисли!
КАСИЛДА
На старата напук,
придружник някой млад ще ви поканя тук…
КРАЛИЦАТА (с укор)
Касилда!
КАСИЛДА
Този ваш дворец и мен потиска,
да видя хубав мъж, ужасно ми се иска…
Аз мисля, старостта по-лесно идва в нас,
щом само старци тук се мяркат всеки час…
КРАЛИЦАТА
Ти смееш се. Но в скръб сърцето остарява,
загубваш радостта, сънят не се вестява…
(Замислена.)
Аз най-щастлива съм във парка. Само там
свободна съм.
КАСИЛДА
Защо щастлива сте, не знам: