Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Да умра сега, е тъй приятно!
В суматохата, докато всички жени се суетят около Руи Блас, онова, което става между него и Кралицата, остава незабелязано от никого.
КАСИЛДА (поднася шишенцето под носа на Блас)
Кога сте се ранил? Отдавна вероятно?
По пътя ви призля? Та нямаше, ли друг
със кралското писмо да се изпрати тук?
КРАЛИЦАТА (на Касилда)
Свърши с въпросите, по-зле му става, драга.
ХЕРЦОГИНЯТА (на Касилда)
Кралицата това съвсем не я засяга!
КРАЛИЦАТА
Но щом е писал той писмото, значи той
и ще го донесе.
КАСИЛДА
Но той не каза кой
писмото писал е.
КРАЛИЦАТА (на Касилда)
Мълчи!
КАСИЛДА
А вашта рана
боли ли ви?
РУИ БЛАС
О, не…
КРАЛИЦАТА
Госпожи, късно стана.
До вкъщи болният да бъде придружен.
(Към пажовете в дъното.)
Че кралят тази нощ да се вести при мен,
да прекрати лова — о, не, това не може.
(Прибира се заедно със свитата в покоите си.)
КАСИЛДА (гледа след нея)
Кралицата е тъй смутена…
(Излиза през същата врата, като взема със себе си ковчежето с реликвите.)
РУИ БЛАС (сам)
(Той сякаш още известно време се вслушва с дълбока наслада в последните думи на Кралицата. Изглежда запленен от някаква мечта. Късчето дантела, което Кралицата в своето вълнение е изпуснала, лежи върху килима. Той го вдига, гледа го с любов и го покрива с целувки. След това вдига очи към небето.)
Милост, боже!
(Гледа дантелата.)
От нейното сърце! Парфюм и топлина!
Скрива дантелата в пазвата си. Влиза Дон Гуритан. Той се връща през вратата на спалнята, където е последвал Кралицата. Пристъпва с бавни крачки към Руи Блас. Като стига до него, без да каже нищо, изважда наполовина сабята от ножницата си и с поглед я премерва със сабята на Руи Блас. Двете саби не са еднакви. Той слага обратно своята в ножницата. Руи Блас го гледа в недоумение.
Сцена четвърта
Руи Блас, Дон Гуритан.
ДОН ГУРИТАН (като връща сабята си в ножницата)
Не, две ще донеса с еднаква дължина.
РУИ БЛАС
Що значи туй, сеньор?
ДОН ГУРИТАН (важно)
В шестстотин петдесета
се влюбих до уши. Обаче във предмета
на моята любов, на моя чист копнеж,
се влюби дон Васкес, нахален луд младеж,
и моята мома започна да задиря:
ни в черква, ни дома не даваше й мира.
Сеньор, но, казват, бил незаконороден.
Убих го.
Руи Блас иска да го прекъсне, но Дои Гуритан с махване на ръка го спира и продължава.
След това един прекрасен ден
Хил д’Искола решил нахално да повика
на среща моята метреса Анхелика
с любовно писъмце, изпратено по роб.
Веднага този роб намери своя гроб,
а малко след това убих и господаря.
РУИ БЛАС
Но моля ви…
ГУРИТАН (продължава)
Момент! Случи се да заваря
след четвърт век една любима в Ескуриал
с един красавец млад, на име Гамонал.
Прекрасен мъж, висок, с лице като зората,
последна мода шик — и в плаща, и в перата.
Ковеше коня си с подкови от злато.
Убих и Гамонал.
РУИ БЛАС
Кажете ми, защо
разправяте това?
ДОН ГУРИТАН
Защо ли? Да напомня!
Че пие се вода, но не от чужда стомна,
че утре изгревът е в четири часът,