Когато боговете се смеят

Планът се зароди в главата й внезапно, още щом чу, че прилича на певицата Светлана Медведева. Омразата към баща й и неговата любовница се сля в едно с разочарованието от това, че този странен младеж обича така нежно и предано не нея, Женечка Рубцова, и с отдавна узрялата, но потискана жажда за живот — ярък, свободен, независим и богат. И цялата тази гърмяща смес се допълни с унижението, което Женя изпита, когато видя Игор Лесников. Той, толкова красив, а тя — в стар анцуг, с глупава детинска плитчица. Невъзможно е да живее повече такъв живот, при който е принудена да изглежда като изрод пред най-красивия мъж на света. Невъзможно е! Трябва да се направи нещо.

И решението дойде дори по-бързо, отколкото тя успя да го осъзнае. Докато описваше пред Лесников външността на своя почитател, Женя лъжеше по-скоро по навик, защото се беше приспособила към постоянните лъжи — още Раечка от малка я бе научила на този спасителен начин да оцелява край своя баща тиранин. Но и още нещо, в началото смътно и неясно, настойчиво надигаше глава от дълбините на съзнанието й и й диктуваше: не казвай истината, нямаш интерес милиционерите да го открият. И едва на следващия ден Женя равнително ясно формулира задачата пред себе си: трябва да намери този човек и да използва неговата грешка.

Не беше никак трудно да намери почитателя — той наистина дойде в клуба да види групата „Би Би Си“, а за часа и мястото на изявата разбра от самия Игор. Баща й беше на поредната си среща с Олга и Женя се чувстваше в пълна безопасност: той никога не я търсеше по телефона по време на тези срещи. И не се прибираше по-рано от два часа през нощта. Тя се облече както тогава, когато почитателят я бе видял за пръв път, разпусна си косата, гримира се. В края на краищата, нали нищо не рискуваше — ако я види и не се припознае за втори път, той просто ще подмине. Но плахият възторг, който се изписа на лицето му, когато тя открехна вратата и се появи пред него, показа на Женя по-ясно от всякакви думи: беше я познал и отново я беше взел за Светлана. Успя да му завърти главата. Той й повярва напълно и безпрекословно. Само веднъж тя се уплаши, като почувства, че една неточна дума — и всичко ще се провали. Когато му се обади последния път, той я попита защо продава концертния си костюм. Въпросът беше неочакван и Женя едва не се издаде, че не разбира за какво става дума. Но всичко се размина. И едва после Игор й обясни каква е работата.