Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Ново двайсееет… — проточи Настя. — Каква стана тя — Медведева заедно с Фена е решила да шантажира съседката си? Научила е отнякъде, че Плетньова има богат любовник, и е решила по този начин да реши финансовите си проблеми. Тогава е ясно защо отказва да отговаря за какви пари говори Околович. Днес бях в болницата и я питах — Светлана твърди, че това са пиянски измислици на любовника й, който съвсем е изгубил чувство за реалност. И знаеш ли, аз почти й повярвах. За какво чувство за реалност може да се говори, когато любовникът ти те дава на своите алкохолизирани другари по чашка?
— И аз, между другото, бях в болницата с тебе — сърдито се обади Зарубин. — И изобщо, ама изобщо не й повярвах. От един километър си личеше, че лъже и се измъква от отговори.
— Серьожа, за тебе си е личало…
— Аха, Серж, нашата Настюха развива късогледство, сега вижда лошо — през смях добави Коротков. — Току-виж дошла на работа с очила.
— Стига де, Юрка, не ме обърквай — махна му с ръка Настя. — Искам да кажа, че това беше твоя идея, Серьожа, ти изгради тази верига и стигна до извода, че Медведева е използвала Фена за шантаж. Красива идея, няма спор, и ти е жал да се откажеш от нея, затова всичко ти се подрежда според тази идея. Каквото и да каже Медведева, както и да погледне, в който и момент да въздъхне — ти преценяваш всичко в полза на това, че ти си прав, а тя лъже. А моят поглед е външен, защото идеята не е моя и не ми е жал за нея.
— За кого не ти е жал, за Светлана ли? — подкачи я Коротков.
— Абе не за Светлана, а за идеята, мъко моя ръководна. Готова съм всеки момент да се откажа от нея, затова възприемам показанията на Светлана по-обективно. Всички касети ли изгледахте?
— Не, едва започнахме. Искаш ли да участваш?
— Е, хайде, ще се доверя на вас. — Настя тръгна към вратата. — Ако има нещо интересно, повикайте ме, ще бъда в кабинета си.
Мина още половин час и Коротков отново се обади на Настя:
— Ела да ти покажа нещо.
Този път на екрана нямаше нищо порнографско. Трима напълно облечени мъже разговаряха за нещо, после се появиха пари и всичко приключи със здраво ръкостискане.
— Видя ли? Целият ми сейф е препълнен с фотороботи на тоя субект. Бригадирът на уляновската банда, неговата верица. Има данни, че убийството на господин Сенкин е негова работа…
Глава 23.
Прибрали са Володя в милицията заедно с онези, дето я… Не, Светлана не призна това, но жената от криминалния отдел, която току-що си отиде, каза, че Володя и тези гадове сами са признали всичко. В апартамента му са намерили и портмонето й. Сега ще има съд, ще ги вкарат в затвора. Нейният Володя ще влезе в затвора. Нима всичко е свършено? Нима всичко беше напразно — всички нейни опити да поддържа човешкия му облик, да го измъкне от ямата, да го спаси? Тя не успя навреме да му подаде едно рамо и Володя рухна. Тя е виновна за всичко, само тя. Защо отиде при него? Защо, защо? Да си беше седяла вкъщи, тогава нямаше да се случи този кошмар, тя нямаше да е сега в болницата, нямаше да дойде милиция и нямаше да арестуват Володя. И всичко щеше да си остане, както преди. А след няколко дни, когато получи обещаните пари, Володя можеше да започне своя проект… Сега няма да има нищо такова. Никакъв проект. И пари не й трябват вече. Трябва да се обади на онзи човек и да се откаже от размяната. Беше толкова хубав вариант — предлагаха й да се премести в стая в комунално жилище и да получи срещу това петдесет хиляди долара. И Светлана беше готова да направи тази размяна — нека е само една стая, нека е в комунално жилище, но какво значение има това, когато става дума за нейния единствен, най-прекрасен, най-любим мъж, за чието спасяване и благополучие тя би дала не само апартамента, но и живота си.
Жената от милицията дълго и педантично я разпитва за какви пари е говорил Володя. Света би могла да разкаже — нали в това нямаше нищо престъпно, но… Страшно се срамуваше. Не можеше да признае, че е смятала да размени двустайния си апартамент срещу стая в комунално жилище в стар занемарен блок, та получените от размяната пари да даде на човека, който постъпи така с нея. По-добре изобщо нищо да не си признава, по-добре всички да си мислят, че Володя окончателно е спиртосал мозъка си и не знае какво говори. Ама как, как е могъл да каже в милицията, че Света е обещала да му даде тези пари! Защо го е казал? Нима не е разбирал в какво положение я поставя?