Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Докато вървеше по улицата, Женя се опитваше да се види в стъклото на всяка витрина. Стройна, с дълга черна коса, свободно падаща върху гърба й, с ярки, големи очи, облечена с къса кожена пола, която откриваше красиви крака, и изопната блузка от модерен плат, с широка златна гривна на ръката и дебела златна верижка на шията, тя се виждаше като въплъщение на собствената си мечта. Денят започна прекрасно — тя се събуди още призори с усещането за пълна и неограничавана от никого свобода, започна с радост да гради планове, да обмисля в кои магазини ще отиде, какви дрехи ще купува, къде ще обядва после. И в тези планове неизменно се мяркаше или Игор Лесников, когото тя ще срещне случайно на улицата, или някой друг не по-малко красив и умен мъж, който непременно ще поиска да се запознае с нея и да я изпрати до вкъщи.
В първите два магазина Женя беше като полудяла — сваляше от закачалките и носеше в пробната всичко наред. Купи си разкошен широк панталон с цепка, който приличаше на дълга пола, няколко стилни къси полички и блузки с големи деколтета, много красива вечерна рокля, два чифта изящни обувки и боти с дебела подметка и връзки догоре, четири комплекта умопомрачително скъпо бельо, но най-важното — най-сетне си купи хубава маркова козметика, за каквато по-рано нямаше пари. Но още в третия поред магазин, където Женя смяташе да си купи късо палто от стригана норка, взе да я завладява скука. След като премери няколко модела и не ги хареса, тя влезе в един ресторант да обядва.
И тук не се получи никакъв празник. Понеже не беше глезена с хранене в ресторанти, тя очакваше това да е нещо необикновено: внимателни сервитьори, чудесни на вкус ястия и изобщо… Онзи първи несполучлив опит с испанския ресторант Женя отнесе за сметка на непознаването на менюто и беше сигурна, че сега всичко ще бъде наред и празникът непременно ще се състои. Сервитьорът беше повече от любезен и внимателен, ястието, което тя си поръча, носеше загадъчното име „лазаня“ и масата беше аранжирана красиво, но… Кой знае защо във всичко това нямаше нищо необикновено. Просто храна в чиния, която Женя изяде, и просто сметка в кожена папчица, която тя плати.
След като обядва, Женя се отби в още два-три магазина, но интересът й към покупките спадаше буквално в движение. Беше уморена, краката я боляха, новите обувки й стягаха, а най-важното — едно разочарование я задушаваше и притискаше към земята. Това ли било то? Това ли бил животът, към който тя така се бе стремила?
Когато се прибра, Женя грижливо окачи в гардероба новите дрехи, нареди в банята купената козметика. Този ден мина. А утре? Какво ще прави утре? Вчера тя беше сигурна, че водовъртежът на прекрасния свободен живот на възрастните ще я подхване, ще я завърти и от този момент нататък няма да има нито една скучна минута. Приятели, почитатели, дискотеки, нощни клубове… Ама откъде ще се вземат тези приятели и почитатели? Къде са те? Днес тя прекара целия ден сред хора — и нито един нов познат. Да се сближи с някого от колегите от курса по немски? Абе няма сред тях нито един, който да прилича на прекрасен принц или на приятелка, която би я въвела в кръга на този мечтан живот. И изобщо, тя не смята вече да ходи на курсове, търпеше ги само за да я взема баща й в чужбина, а сега баща й е в затвора. Е, та какво значи ще прави утре? Дори на работа няма да ходи, защото фирмата вече няма ръководител, на когото ще е нужна като секретарка.
Женя отвори сейфа, извади две кадифени кутийки и сложи в тях гривната и верижката. Каква омраза бе бушувала у нея всеки път, когато виждаше украшенията, купени от баща й за. Олга! Колко й се искаше поне веднъж да си сложи тези изумителни изящни накити, искрящи от диамантите, изумрудите и сапфирите! Ето на, сега ги сложи и не просто ги сложи, а ги носи цял ден. И какво? Животът й не се промени, нищо не се случи, всичко остана, както си беше.
Олга… Ако знаеше баща й колко я болеше, като слуша как той се готви да замине с любовницата си за Ница, Барселона или Ямайка, докато самата нея я очакваше скуката на Жигульовското море при чичо Сева или в краймосковската вила на някой от приятелите на баща й… Понякога той донасяше вкъщи и окачваше в своята стая ту красиво кожено палто, ту манто, ту невероятно красив костюм и казваше, че това е подарък за Олга — за рождения й ден или за Осми март, който той е купил предварително. Женя хапеше устни и с всички сили се бореше с изкушението да нареже дрехата с острия кухненски нож. Когато баща й не беше вкъщи, тя тайно сваляше тези дрехи от закачалките и ги мереше. Защо, защо Олга трябва да носи това, а тя, родната дъщеря, не може?