Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Той извади миниатюрен фотоапарат и въпросително погледна Женя. Тя кимна.
— Искате да преснимате документите ли? Добре, аз ще ви помогна.
С ловкостта на опитен деловодител тя вадеше листовете от прозрачните джобове и с точни движения ги прибираше обратно. Така, с това е приключено. Май всичко е готово. Не, тук има и някакъв плик…
— А какво има в плика? — попита Лесников.
— Не знам, за пръв път го виждам. Преди няколко дни отварях сейфа и нямаше никакъв плик.
— Да погледнем ли? — лукаво се усмихна Лесников и й намигна.
Женя също му намигна и се усмихна.
— Хайде.
Тя с едно движение хвана плика за ъгълчетата и го обърна. На пода се изсипаха малки касети, изтропа видеокамера. Ха, я виж ти!
— Женечка. — Той се постара с нищо да не издаде вълнението си и да говори леко и свободно. — А сега трябва да се обадя по телефона. И моля да ме извините, но това е строго конфиденциално. Дори на вас не мога да позволя да слушате.
— Да, да, разбирам, ето го телефона, на масичката. Аз ще изляза. Искате ли да направя кафе?
— Ами баща ви? Сигурна ли сте, че няма да дойде?
— Сигурна съм. И после, дори да дойде, ще му кажа, че след разпита сте ме докарали до вкъщи и аз съм ви поканила на чаша кафе. Какво лошо има в това?
— Нищо.
„Нищо — мислено повтори той, докато набираше телефонния номер. — Освен дето ти, миличка, съзнателно или несъзнателно даваш на милицията възможност да вкара татенцето ти в затвора и на всичко отгоре черпиш милиционерите с чаша кафе, купено с татковите ти пари. Да знаеше това Рубцов — сигурно щеше да откачи“.
— Ало, Настя, ти имаше на едно листче серийния номер на камерата, която е изчезнала от дома на Яровой, — припряно и тихо заговори той в слушалката. — Да… Да… продиктувай ми го бързичко… не, после ще ти обясня, първо ми дай номера… така… така… благодаря. Край, Каменская, аз намерих камерата. В домашния сейф на Рубцов. Да, и касетите са тук. Капачето ли? Какво общо… Сега ще видя. Да, счупено е. По-точно съвсем е отделено… Както решиш… Не, сега си е вкъщи. А той преди половин час беше в офиса си и не смяташе да излиза. Добре, ще го направя.
Ето на, сега колегите ще отидат да задържат Роман Дмитриевич Рубцов по подозрение в съучастничество в убийството на Кирил Яровой. Това — само във връзка с намирането на камерата. А след като прегледат и записите, току-виж се появило и още нещо. После ще преровят и документите, които се намират в домашния сейф. Обаче Женя… Нима е очаквала, че всичко ще стане толкова бързо? Искала е да се подготви предварително, както сама се изрази, за стихийното бедствие, ако то е неизбежно. И с действията си, със собствените си ръце го провокира. Каменская го помоли да задържи момичето, то да не се връща на работа и да не присъства при задържането на баща му. Не бива да гледа тези сцени, тепърва има много да се тревожи и да плаче.
— Пфу, каква гадост! — Коротков се намръщи и демонстративно се извърна. — Защо трябва да гледам тоя Рубцов гол?
— Гледай, гледай — с тон на възпитател каза Сергей Зарубин, — не е току-така тая работа. Рубцов не е женен, не би се захванал да убива изнудвач само заради голия си задник. Може любовницата му да е някаква… От правителството например, или депутатка… Юр, ама защо се извръщаш, бе? Погледни я, може да я познаваш?
— Абе откъде ще я познавам! — ядосано възкликна Коротков.
— Е, все пак си началник, трябва да бъдеш политически грамотен, да гледаш редовно телевизия, да четеш вестници. Вгледай се по-внимателно, преодолей шибаното си целомъдрие…
Коротков впери очи в екрана и внимателно заразглежда жената в леглото на Рубцов.
— За пръв път я виждам. Трябва да повикаме Настюха, тя има добра зрителна памет. — Той посегна към вътрешния телефон. — Заета ли си? Не много ли? Тогава прескочи при мен за малко.
Той хвърли критичен поглед към екрана.
— Слушай, Серьога, намери някой по-приличен кадър, да се вижда лицето, а другите неща да ги няма. Все пак поканихме дама.
Зарубин извъртя лентата, намери едър план на жената. Когато Настя влезе, на екрана нямаше нищо неприлично.
— Настюха, я погледни, случайно да познаваш тази мадама?
— Ами че това е Плетньова, съседката на Светлана Медведева. Същата, която ни изведе до Околович.
— Е, честито, сестро. — Коротков понечи да извади цигара, но се оказа, че пакетът му е празен. Той яростно го смачка и го хвърли в кошчето за боклук. — Това е любовницата на Рубцов. Полюбувай се.