Избрани творби, том I

Последната ваканция на Меме съвпадна с жалейката за смъртта на полковник Аурелиано Буендия. В затворената къща нямаше място за веселби. Приказваше се шепнешком, ядеше се в мълчание, казваха молитвата по три пъти на ден и дори упражненията на клавесин в горещината на следобедната почивка имаха погребално звучене. Въпреки тайната си враждебност срещу полковника, именно Фернанда заложи строгостта на онази жалейка, изненадана от тържествеността, с която правителството възхвали паметта на мъртвия враг. Аурелиано Втори, както обикновено, отново взе да спи в къщата, докато мине ваканцията на дъщеря му, и навярно Фернанда направи нещо, за да възстанови предимствата си на законна съпруга, защото на следната година Меме завари една току-що родена сестричка, която кръстиха против волята на майката с името Амаранта-Урсула.

Меме беше свършила учението. Дипломата, удостоверяваща я като концертираща артистка на клавесин, бе потвърдена от виртуозността, с която изпълни прочути теми от XVII век на веселието, уредено да се отпразнува завършването й, с което се сложи край на скръбта. Гостите се възхитиха повече на рядката й двойственост, отколкото на нейното изкуство. Лекомисленият и дори малко детинският й нрав не изглеждаше подходящ за никаква сериозна дейност, но когато седнеше пред клавесина, тя се превръщаше в друго момиче, чиято непредвидена зрелост й даваше вид на възрастен. Такава бе винаги. Всъщност нямаше определено призвание, но посредством непреклонна дисциплина бе постигнала най-високи оценки, за да не се противи на майка си. Биха могли да й наложат изучаването на каквото и да било друго нещо и постиженията щяха да бъдат същите. Още от съвсем малка я дразнеше строгостта на Фернанда, навикът й да решава вместо другите, и би била способна на много по-сурова жертва, отколкото уроците по клавесин, само и само да не се сблъсква с нейната неотстъпчивост. В заключителното тържество на нея й се видя, че пергаментът с готически шрифт и рисувани заглавки я освобождава от едно задължение, което бе приела не толкова от послушание, отколкото от изгода, и си помисли, че оттогава насетне дори упоритостта на Фернанда няма да се загрижи отново за инструмент, който и монахините считаха за музейна вкаменелост. В първите години помисли, че пресмятанията й са погрешни, защото след като приспа половината град не само в гостната стая, но и на каквито да е благотворителни вечеринки, училищни събрания и родолюбиви възпоминания, провеждани в Макондо, майка й продължаваше да кани всеки новодошъл, за когото предполагаше, че ще е способен да оцени добродетелите на дъщерята. Само след смъртта на Амаранта, когато семейството отново се заключи за известно време в жалейка, Меме можа да затвори клавесина и да забрави ключа в някакъв дрешник, без Фернанда да си прави труд да проверява именно кога, нито пък по чия вина се бе загубил. Меме издържа нагледните доказателства със същия стоицизъм, с който се посвети на учението. Това бе цената на нейната свобода. Фернанда беше предоволна от кротостта й и толкова горда от възхищението, което събуждаше нейното изкуство, че никога не се противопостави къщата да е пълна с приятелки и дъщеря й да прекарва следобеда в насажденията и да отива на кино с Аурелиано Втори или доверени госпожи, стига отец Антонио-Исабел да е разрешил филма от амвона. В онези мигове на отмора се разкриваха истинските вкусове на Меме. Щастието й беше в противоположния край на дисциплината, в шумните веселия, в одумвания на влюбени, продължителни заключвания с приятелки, където се учеха да пушат и разговаряха за мъжки работи и където веднъж попрехвърлиха с три шишета ром от захарна тръстика и накрая се съблякоха да мерят и сравняват частите на телата си. Никога няма да забрави Меме вечерта, когато влезе в къщата, дъвчейки корени от сладник, и без да забележат нейното смущение, седна до масата, където Фернанда и Амаранта вечеряха, без да си продумат дума. Бе прекарала два страхотни часа в спалнята на една приятелка, сред плачове от смях и страх, и от другата страна на безизходицата бе намерила странното чувство за храброст, което й трябваше, за да избяга от колежа и да каже на майка си — с тия или с други думи, — че тя добре може да си направи клизма с клавесина. Седнала на почетното място зад масата, гълтайки пилешки бульон, който падаше в стомаха й като възкресяващ елексир, Меме видя тогава Фернанда и Амаранта обвити в обвинителния полъх на действителността. Трябваше да направи голямо усилие, за да не им хвърли в лицето техните подмилквания, тяхната духовна беднота, техните бълнувания за величие. Още през втората ваканция бе научила, че баща й живее в къщата само за да пази благоприличие, и нали знаеше що за стока е Фернанда, когато се изхитри по-късно да се запознае с Петра Котес, даде право на баща си. И тя би предпочела да бъде дъщеря на държанката. Затъпяла от напиването, Меме мислеше с наслада за шумната разправия, която би дигнала, ако в оня момент изразеше своите мисли и толкова силно бе дълбокото задоволство от това лукавство, че Фернанда го забеляза.