Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
ВТОРА ЧАСТ
Третото поколение
В един ноемврийски следобед Джоли Форсайт слизаше по оксфордската Хай стрийт; по същата улица, само че нагоре, вървеше Вал Дарти. Джоли току-що бе сменил костюма си за гребане и отиваше към клуба Фрайнинг-пен, където членуваше отскоро. Вал току-що бе сменил костюма си за езда и отиваше към „ада“ — при букмейкъра150 на Корнмаркет.
— Здравей! — каза Джоли.
— Здравей! — отвърна Вал.
Братовчедите се бяха виждали само два пъти: първия път второкурсникът бе поканил новака на закуска, а миналата вечер се бяха срещнали в една малко екзотична обстановка.
Над някакво шивашко ателие на Корнмаркет живееше един от така наречените непълнолетни — привилегировани младежи с голямо наследство, умрели родители, отсъствуващи настойници и порочни истински. На деветнайсет години той бе тръгнал вече по своя път, привлекателен и недостижим за обикновените смъртни, за които една загуба на комар е предостатъчна. Прочут, че има единствената рулетка в Оксфорд, той използваше предварително и невероятно бързо своите бъдещи доходи. Затъмнил бе Кръм, макар че — сангвиничен и доста пълен — нямаше неговата очарователна вялост. Да играе на рулетка у него, беше за Вал един вид кръщение, а да се връща в колежа след установения час и да влиза през прозореца с подвижни решетки — нещо като първо причастие. И в един момент от тая прелестна вечер, вдигайки глава от омагьосващата зелена маса, той бе зърнал зад облак дим братовчед си, застанал отсреща.
— Rouge gagne, impair et manque!151
Не го видя вече.
— Ела да пием чай във „Фрайнинг — Пен“ — предложи Джоли. Влязоха.
Всеки, който не ги познаваше, но ги видеше заедно, би забелязал една неуловима прилика между тия втори братовчеди от третото поколение Форсайтови: имаха същите черти, при все че очите на Джоли бяха по-тъмносиви, а косата — по-светла и по-къдрава.
— Чай и кифли с масло, моля — поръча Джоли.
— Ще опиташ ли моите цигари? — запита Вал. — Видях те снощи. Провървя ли ти?
— Не играх.
— Аз спечелих петнайсет лири.
Макар че му се искаше да повтори духовитата забележка на баща си за хазартните игри: „Ако те оберат, се възмущаваш; ако обереш — съжаляваш“, Джоли се задоволи да каже:
— Отвратителна игра според мене; онзи приятел ми е съученик. Страшен глупак.
— О! Не мисля! — отвърна Вал, както човек защитава оскърбено божество. — Намирам, че е добро момче.
Димът от цигарите им се виеше в мълчание.
— Ти се познаваш с моите близки, нали? — запита Джоли. — Те пристигат утре.
Вал се поизчерви.
— Така ли? Аз мога да ти дам сигурни данни за ноемврийските състезания в Манчестър.
— Благодаря, аз се интересувам само от класическите надбягвания.
— На тях не се печели — каза Вал.
— Не обичам тотализаторите — заяви Джоли; — там има такава врява и воня. Обичам манежа.
— Аз пък обичам да подкрепя с нещо мнението си — отвърна Вал.
Джоли се усмихна с усмивката на баща си.
— Аз нямам никакво мнение. И винаги губя, ако заложа.
— Всяка наука се заплаща. Ще губиш, разбира се, докато се научиш.
— Да, но все трябва да измамиш някого.
— То се знае; или ние тях, или те нас… това именно е увлекателно.
Джоли го погледна почти презрително.
— А ти с какво се развличаш? Гребеш ли?
— Не, яздя. Идущия семестър ще играя поло, ако успея да накарам дядо си да си развърже кесията.
— Стария чичо Джеймс ли? Как изглежда той?
— Допотопен — отвърна Вал. — И все мисли, че ще се разори.
— Не вярвам някой от тях да е бил спортсмен — каза Вал; — всички са се кланяли сигурно само на парите.
150
Лице, което определя изгледите за успеха и приема облозите при конни състезания.
151
Печели червено, нечетно, от едно до седемнадесет.