Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Все пак я взе и я забоде до деколтето си. И веднага си спомни израза „без вкус“. В бутониерката на Вал цветето стоеше още по-безвкусно, а тя желаеше така страстно той да се хареса на Джоли! Съзнаваше ли, че в нейно присъствие Вал се показваше в своя най-добър, най-скромен вид и може би именно в това беше тайната на привлекателността му?
— Не съм споменавала за разходката ни, Вал.
— По-добре. Ще си остане между нас.
Тя отгатваше с удоволствие своята власт, като гледаше как той не знае къде да дене ръцете и нозете си; изпитваше и друго, по-нежно чувство — желанието да го направи щастлив.
— Разкажете ми за Оксфорд. Тук трябва да е чудесно.
Вал призна, че е наистина прекрасно да вършиш каквото си искаш; лекциите бяха много лесни, а имало и добри другари.
— Но аз, разбира се, предпочитам — добави той — да съм в Лондон и да идвам да ви виждам.
Холи раздвижи свенливо ръка на скута си и наведе поглед.
— Не сте забравили, нали — одързости се изведнъж той, — че щяхме да поскитаме заедно?
Холи се усмихна.
— О, това бяха само приказки. Никой не върши такива неща, след като порасне.
— Глупости! На братовчеди е позволено — отвърна Вал. — През голямата ваканция, която започва, както знаете, през юни и продължава до безкрайност, ще издебнем някой удобен случай.
Но въпреки тръпката, която пропълзя по тялото й при тази заговорническа мисъл, Холи поклати глава.
— Няма да може — промълви тя.
— Няма ли? — разгорещи се Вал. — А кой ще ни попречи? Нито баща ви, нито брат ви.
В този миг влязоха Джолиън и Джоли и романтиката се скри в лачените обувки на Вал и белите атлазени пантофки на Холи, откъдето ги пощипваше и погъделичкваше през цялата вечер, която не се отличаваше с особена откровеност.
Необикновено чувствителен към всяка обстановка, Джолиън скоро долови неприязън между братовчедите и се изненада от държането на Холи; затова изпадна в насмешливост, не много благоприятна за проява на младежки излияния. След писмото, което му подадоха след вечерята, той потъна в мълчание, нарушено едва когато Джоли и Вал станаха да си вървят. Той излезе заедно с тях, с пура в уста, и придружи сина си до входа на Крайст-чърч колидж. На връщане извади писмото, за да го прочете под една улична лампа.
„Драги Джолиън, Соумс дойде тази вечер на трийсет и седмия ми рожден ден. Имате право, не бива да оставам тук. Утре отивам в хотел Пиемонт, но няма да замина за чужбина, преди да се срещна с вас. Чувствам се самотна и унила.