Сага за Форсайтови

Но между братовчедите съществуваше и друга, не така явна антипатия — изхождаща от неуловимата родова прилика, противна може би на всекиго от тях, или от подсъзнателната стара вражда, все още неугаснала между двата клона на рода и събудена от случайна дума или намек, изтърван от по-старите роднини. Джоли подрънкваше с чайната лъжичка и мислеше: „Тая карфица на връзката… И тая жилетка, и провлечения му говор, и обзалаганията… Боже мой!“

А Вал дояждаше кифлата и си казваше. „Ама че зверче!“

— Навярно ще отидеш да посрещнеш вашите? — запита той и стана. — Бих желал да им кажеш, че ще се радвам да ги разведа из моя колеж, ако пожелаят… макар да не е нещо особено.

— Благодаря, ще им предам.

— Дали биха приели да обядват с мене? Моят прислужник е много приличен.

Джоли се съмняваше дали ще имат време.

— Но все пак ще ги запиташ, нали?

— Много си любезен — отвърна Джоли, убеден, че няма да отидат; и тъй като беше учтив по природа, веднага добави: — По-добре елате ти да вечеряш утре с нас.

— Добре, в колко часа?

— В седем и трийсет.

— Във фрак?

— Не.

Разделиха се с едва доловима неприязън един към друг.

Холи и баща й пристигнаха с обедния влак. Тя идваше за пръв път в този град на кули и мечтания и гледаше, без да продума, почти стеснително брата си, който беше част от тоя приказен свят. След обяда се зае да разглежда с любопитство домашната му обстановка. Всекидневната на Джоли беше в ламперии, а изкуството беше представено с поредица гравюри от Бартолоци, собственост на Джолиън старши, и с училищни снимки на будни младежи в героични пози, които тя сравни веднага със своя спомен за Вал. Джолиън огледа също така внимателно тези доказателства за характера и вкусовете на сина му.

Джоли чакаше с нетърпение да им покаже умението си да гребе, затова тръгнаха незабавно към реката. Докато вървеше между баща си и брат си, Холи се чувстваше поласкана, щом забележеше, че се обръщат да я погледнат. За да го видят колкото е възможно по-добре, те оставиха Джоли на плаващия пристан, а сами продължиха по крайбрежната пътека. Слаб и гъвкав — от всички Форсайтови само Суидин и Джордж бяха дебели, — Джоли беше втори гребец в състезателната осморка, много сериозен и усърден. Джолиън си каза с гордост, че синът му е най-красивото момче в групата; Холи хареса повече един-двама от другите младежи, но, както подобава на сестра, за нищо на света не би го признала. Реката този ден беше светла, ливадите — сочни, дърветата пазеха все още всичките си багри. Благороден покой обгръщаше стария град; Джолиън си обеща да рисува цял ден тук, ако времето се задържи. Осморката мина втори път, на връщане към пристана; Джоли си бе придал много съсредоточен вид, за да не се издаде, че се е запъхтял. Върнаха се покрай реката и го зачакаха.