Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— О, знаете ли — каза Джоли, като дойде на моравата пред Крайст-чърч, — трябваше да поканя оня приятел Вал Дарти на вечеря с нас. Настояваше да ви покани на обяд и да ви разведе из своя колеж, затова помислих, че ще бъде по-добре аз да го поканя, за да не ходите вие. Нещо не ми харесва.
Бледото лице на Холи поруменя.
— Защо?
— Не знам. Струва ми се без вкус… без обноски. Какви са родителите му, татко? Ние сме втори братовчеди, нали?
Джолиън се отърва с усмивка.
— Питай Холи — отвърна той. — Тя видя вуйчо му.
— На мен Вал ми харесва — отвърна Холи, като гледаше в земята, — но вуйчо му изглеждаше… съвършено друг.
И погледна крадешком Джоли изпод спуснатите си ресници.
— Случвало ли ви се е, мили мои — започна Джолиън с някакво своенравно хрумване, — да чуете историята на нашия род? Звучи като приказка. Първият Джолиън Форсайт — или поне първият, за когото знаем нещо, тоест вашият прадядо — живеел в Дорсет, край морския бряг, и бил по занятие „земеделец“, както се изразяваше пралеля ви; баща му бил също земеделец, с други думи, фермер или, както казваше дядо ви, „съвсем дребна риба“.
Погледна Джоли, за да види как този аристократ ще посрещне разкритието, а с другото око зърна как Холи се зарадва лукаво на унинието на брат си.
— Трябва да е бил дебел, недодялан, истински англичанин от преди промишлената ера. — Вторият Джолиън Форсайт — прадядо ти, Джоли, — известен с прозвището „Високомерният Досет Форсайт“, бил, според семейната летопис, строител, имал десет деца и се преселил в Лондон. Известен е и с това, че обичал да пие мадейра. Можем да си го представим като типичен англичанин от времето на Наполеоновите войни и всеобщия световен хаос. Най-големият от шестимата му сина е Джолиън — вашият дядо — търговец на чай, председател на акционери дружества, един от най-солидните англичани, а за мене — и най-милият.
Гласът на Джолиън бе загубил своята насмешливост; синът и дъщеря му го гледаха замислено.
— Беше справедлив и твърд, с нежно и младо сърце. Помните го вие, помня го и аз. Да минем към другите! Прачичо ви Джеймс, дядото на Вал, има син на име Соумс; с него е свързана някаква романтична история, която не смятам да ви разказвам. Джеймс и останалите осем деца на „Високомерния Досет“ (от които пет са още живи) представляват Англия от Викторианската епоха, с нейните търговски принципи, индивидуализъм, пет на сто печалба и парите налице, ако можете да разберете какво значи това. Те успяха във всеки случай през дълголетния си живот да превърнат наследените трийсет хиляди в цял милион. Никой от тях не си е позволявал волности освен може би чичо ви Суидин, когото някакъв мошеник веднъж изиграл и комуто дали прозвището „Двувпряжния Форсайт“, защото обичал да се разхожда в карета с четири коня. Тяхното време отминава, както и те самите; не знам обаче дали страната печели нещо от това. Те бяха простовати, но здравомислещи хора. Аз съм четвъртият Джолиън Форсайт… жалък носител на това име…
— О, не, татко — прекъсна го Джоли, а Холи му стисна ръката.
— Да — повтори Джолиън, — жалък образец, който представлява само края на века… наследени доходи, дилетантство, лична свобода — нещо различно от индивидуализма, Джоли. А ти, моето момче, си петият Джолиън Форсайт и с тебе започва въртенето на новия век.
Докато той говореше, влязоха в двора на колежа. Холи каза:
— Поразително, татко.
Никой не разбра какво точно имаше предвид. Джоли беше все така сериозен.
В Рейнбоу, който — като всяка оксфордска гостилница — се отличаваше с липсата на каквито и да е нововъведения, имаше само една малка отделна зала с дъбова ламперия, дето смутената Холи остана да посрещна сама, в бяла рокля, единствения гост.
Вал докосна ръката й, сякаш хващаше пеперудка. Дали би пожелала да се накичи с това „жалко цветенце“? Би отивало на косите й. Той извади една гардения от бутониерката си.
— О, не, благодаря… Не мога.