Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Тя обаче е решила — каза Джолиън, като гледаше пред себе си. — Знаете ли, че човек не може да възстанови това, което е било преди дванайсет години.
— Не се знае.
— Слушайте — продължи Джолиън, — тя е в пренеприятно положение, а аз съм единственият човек, който има законно право да се поинтересува от съдбата й.
— Освен мене — възрази Соумс. — И аз съм в същото пренеприятно положение. Своето тя сама създаде; но причини и моето. Не зная дали не е в неин интерес да изискам а се върне при мен.
— Какво!? — извика Джолиън и усети как цял потрепера.
— Не разбирам какво искате да кажете с това „какво“? — отвърна студено Соумс. — Вашите права по отношение на нея се изчерпват с плащането на лихвите по завещанието, моля ви да помните това. Като намерих за добре за нея да не я излагам на развод, аз запазих правата си и, както казах, не съм решил дали не ще поискам да ги упражня.
— Господи! — засмя се кратко Джолиън.
— Да — потвърди Соумс и гласът му прозвуча злокобно; не съм забравил прякора, който ми даде баща ви: Собственикът! Ненапразно ми го е дал!
— Просто невероятно! — промълви Джолиън.
Все едно; този приятел не може да накара насила жена си да заживее отново с него. Тия времена бяха все пак отминали! Той погледна Соумс и се запита: „Реален ли е този човек?“ Но Соумс беше съвсем реален, както седеше до него, тромав и въпреки това почти елегантен, с подстригани мустаци на бледото лице, с презрителна, застинала усмивка, открила един бял зъб. Настъпи дълго мълчание, през което Джолиън си каза: „Вместо да й помогна, влоших нещата.“ Изведнъж Соумс се обади:
— За нея това е в много отношения най-доброто разрешение.
Такава буря обзе Джолиън при тия думи, че той едва се сдържа на мястото си. Сякаш го бяха затворили в сандък със стотици хиляди негови съотечественици, с тази особеност в националния характер, която винаги го бе възмущавала, съвсем естествена, но необяснима за него — непоклатимата им вяра в договори и установени положения и самодоволното им чувство, че са в правото си да ги използват. Тук, до него, беше истинското въплъщение, телесният образ на собственическия инстинкт… И то в лицето на негов роднина! Невероятно, непоносимо! „Но в това има и нещо друго! — помисли с отвращение той. — Казват, че кучето се връща винаги там, дето е мърсувало! Видът на Айрин бе пробудил злото в него. О, красота! Дяволска напаст!“
— Както казах — заговори пак Соумс, — не съм решил още. И ще ви бъда благодарен, ако имате любезността да не я безпокоите.
Джолиън прехапа устни; ненавиждал винаги разправиите, той почти се зарадва, че му се удава случай да се скара.
— Не мога да ви дам такова обещание — отвърна кратко.
— Добре — заяви Соумс. — Знаем тогава всичко един за друг. Слизам тук.
Каза на кочияша да спре и слезе, без да се сбогува с дума или жест. Джолиън продължи до клуба си.
По улиците разгласяваха първите новини за военните действия, но той не им обърна внимание. Как да помогне на Айрин? Да беше жив баща му! Той би могъл да стори толкова много! А защо да не направи това, което би сторил баща му? Не бе дозрял ли?… На петдесет години?… Два пъти женен?… С големи дъщери и син?… „Странно! — помисли той. — Ако беше грозна, нямаше да се поколебая нито за миг. Красотата е напаст, ако си чувствителен към нея!“ Влезе разстроен в читалнята на клуба. В същата стая бяха разговаряли с Босини в един летен следобед, и сега дори си припомняше предпазливо прикритото поучение, което бе дал на младежа заради Джун, диагнозата, която си бе позволил да изкаже за форсайтовизма; и как се бе питал каква ли е жената, от която го предпазваше! А сега! Сега сам той може би има нужда да бъде предпазен! „Толкова смешно! — помисли си той. — Наистина толкова смешно!“
Соумс разбира какво желае
Много по-лесно е да кажеш: „Знаем тогава всичко един за друг“, отколкото да имаш предвид нещо определено с тия думи. Когато ги изрече, Соумс изрази само една своя ревност. Слезе от файтона страшно разгневен — на себе си, задето не бе видял Айрин; на Джолиън, задето я бе видял; а сега и за това, че не знаеше какво точно желае.
Слезе от файтона, защото му беше непоносимо да седи до братовчед си, тръгна бързо към източната част и помисли: „Не мога да имам никакво доверие на този приятел Джолиън. Декласира се и декласиран си остана! Беше по природа склонен към… към… разврат.“ (Соумс не посмя да употреби думата „грях“, защото тя звучеше прекалено мелодраматично за един Форсайт.)