Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Понякога просто въобще не разбирам моя Томи, Азадех — споделяше уплашено Шаразад в началото. — Той обича да бъдем сами — искам да кажа, съвсем сами, само той и аз, в празна къща, без нито един слуга — казвал ми е, че обича да бъде съвсем сам, просто да чете, без семейство или деца наоколо, без разговори или приятели. О, понякога това е просто ужасно.
— Ерики е съвсем същият — казваше Азадех. — Чужденците не са като нас — те са много странни. Искам да прекарвам дните си с приятели, деца и семейство, но Ерики не иска. Добре е, че Ерики и Томи работят през деня — ти имаш по-голям късмет. Томи го няма за по две седмици и през това време можеш да бъдеш нормална. Още нещо — нали знаеш, Шаразад, трябваха ми месеци, за да свикна да спя в легло като…
— Аз не мога. О, толкова високо над пода, толкова е лесно да паднеш, винаги има огромна яма от неговата страна, така че се чувстваш неудобно и се събуждаш с болки в гърба. Какво ужасно легло в сравнение с нашите юргани върху прекрасните килими на пода — толкова удобни и цивилизовани.
— Да. Но Ерики не иска да използува юргани и килими — той настоява за легло. Просто не иска дори да опита — понякога е такова облекчение, когато го няма.
— О, ние вече спим по правилния начин, Азадех. След първия месец се преборих с глупавото западно легло.
— Как го направи?
— Въздишах по цяла нощ и не давах на моя любим да заспи — после спях през деня, за да бъда бодра през нощта, за да мога отново да охкам по цяла нощ. — Шаразад се засмя радостно. — След седем нощи любимият ми се призна за победен, следващите три нощи спа като къпан на пода и сега винаги спи, както се полага на цивилизован човек — дори когато е в Загрос! Защо не опиташ и ти? Гарантирам ти успех, мила, особено ако освен това непрекъснато се оплакваш, че леглото ти причинява и болки в гърба и че, разбира се, все още обожаваш да правиш любов, но нека да бъде малко по-внимателен.
Азадех се разсмя.
— Моят Ерики е по-умен от твоя Томи — когато Ерики пробва юрганите върху нашия килим, той въздиша цяла нощ, въртя се и не ми даде да заспя — след три нощи бях толкова изтощена, че леглото почти ми хареса. Когато отидох на гости у нашите, спах цивилизовано, макар че когато Ерики е в двореца, използуваме легло. Нали знаеш, мила, има и друг проблем: обичам Ерики, но той понякога е толкова груб, че ми се иска да умра. Постоянно казва „да“ и „не“, когато го питам нещо — как може да се води разговор след „да“ или „не“?
Тя се усмихна. „Да, има тежък характер, но не бих могла да живея без него — без любовта му, чувството му за хумор, грамадното му силно тяло… И как винаги прави това, което искам, просто малко прекалено лесно, така че не ми дава голяма възможност да прилагам хитрините си.“
— Голям късмет имаме ние двете, нали, Шаразад?
— О, да, мила. Можеш ли да останеш една-две седмици — дори и Ерики да се върне, нали ще останеш, моля те!
— Бих искала. Когато Ерики се върне… може би ще го помоля.
Шаразад се размърда във ваната, раздвижи пяната пред гърдите си и я избърса от ръцете си.
— Мак каза, че ако закъснеят, ще пристигнат от летището тук. Джени ще дойде направо от апартамента, но не преди девет. Помолих и Паула да намине — това е онази италианка — но не заради Ногър, а за Чарли. — Тя се подсмихна. — Чарли припада само като я погледне!
— Чарли Петикин? А, чудесно! Трябва да му помогнем — дължим му поне това! Да му помогнем да свали сексапилната италианка!
— Чудесно! Да измислим план как да ги съберем с Паула.
— Дали ще бъде подходяща за съпруга, или само за любовница?
— За любовница. Чакай да помисля! На колко години е тя? Трябва да е поне на двайсет и седем. Мислиш ли, че би била добра съпруга за него? Време му е да се ожени. Но пък на всички момичета, които Томи и аз сме му показвали дискретно, той само се усмихва и вдига рамене — аз дори му доведох третата си братовчедка, която беше на петнадесет, и мислех, че това ще го изкуши, но нищо не се получи. Този път може да се хване на въдицата. Имаме достатъчно време да измислим плана, да се облечем и да се приготвим — имам няколко прекрасни рокли, от които можеш да си избереш, която пожелаеш.