Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да нападнем американското посолство?
— Да — спокойно потвърди той, — светкавично, утре или вдругиден. Демонстрацията довечера ще се превърне в тълпа. Посолството е едва на миля и половина. Ще бъде лесно негодуващата тълпа да бъде насочена натам. Какво по-съвършено прикритие бихме могли да желаем за нападението от един бунт? Оставяме муджахидините и федаините на врага да тръгнат срещу привържениците на исляма и да се избиват едни други, а ние вземаме инициативата. Довечера посяваме новите семена. Утре или вдругиден нападаме американското посолство.
— Но това е невъзможно, Димитрий, невъзможно!
— Лесно е. Просто нападение, не опит за завземане — това ще стане по-нататък. Едно нападение ще бъде неочаквано и всъщност е много лесно. Можеш лесно да завладееш посолството за час, да задържиш посланика и всички други в плен за около час, докато ги ограбиш. Американците нямат воля да се съпротивляват. Това е тяхната слабост! Ето плановете на сградите, а отредите от моряци и аз ще бъдем там, за да помогнем. Ударът ви ще бъде невероятен — ще попадне на първо място в световните новини и напълно ще обърка Базарган и Хомейни, а американците — още повече. Не забравяйте кой е истинският ни враг и че сега трябва да действате бързо, за да отнемете инициативата от Хомейни…
Лесно ги убеди. И щеше да бъде лесно да осъществи диверсията, да отиде направо в подземната канцелария и радиоапаратната на ЦРУ, да разбие сейфа и да задигне всички документи и шифровъчни книги, после да се качи обратно по стълбите на втория етаж, да завие наляво, в третата стая отляво — спалнята на посланика, до сейфа зад картината, която виси над леглото, да го разбие и също да го опразни. Внезапно, бързо и безмилостно — ако въобще срещне някаква съпротива.
— Димитрий! Погледни!
Ракоци се завъртя. По пътя идваха стотици младежи — Зелените ленти с молли начело. Изведнъж Ракоци извика:
— Смърт на Хомейни! — и изстреля един откос във въздуха. Внезапните изстрели накараха всички да обезумеят — понесоха се викове от едната и другата страна, прозвучаха и други изстрели и изпълниха целия лагер, всички наскачаха, заблъскаха се в суетнята, закрещяха.
Ракоци видя как Ибрахим се прицели в приближаващите Зелени ленти и стреля, но не можа да го спре. Няколко души от челните редици паднаха, чуха се яростни викове и към тях се насочиха пушки. Той се хвърли на земята с проклятие. Градушката от куршуми не го засегна, но улучи Фармад и другите край него, Ибрахим и останалите трима лидери на Туде останаха незасегнати. Той им извика и всички се проснаха на цимента. Студентите, обхванати от паника, стреляха по тях с карабини и пистолети.
Мнозина бяха ранени, преди големият муджахидин Ракоци да събере хората, готови на жертва, около себе си, да поведе атака срещу ислямистите и да ги отблъсне. Веднага на помощ му дойдоха и останалите, отстъплението се превърна в бягство, сред редиците на студентите се понесе рев, а групата се превърна в разярена тълпа.
Ракоци хвана Ибрахим, който безразсъдно се беше впуснал в преследване.
— След мен! — заповяда той, почти избута Ибрахим и останалите по-далеч, към прикритието на сградата, а след това, когато се увери, че са с него, побягна в безумно, болезнено отстъпление.
На един кръстопът, сред покритите със сняг градини, той спря за момент да си поеме дъх. Вятърът беше леден. Вече беше нощ.
— А Фармад? — изпъшка Ибрахим. — Той беше ранен!
— Не — каза Ракоци, — той умираше. Хайде!
Отново уверено се втурна през градината, по улицата покрай Научния факултет, през един паркинг до следващия, и не спря, докато шумът от безредиците не остана далеч зад тях. Имаше шевове отстрани на гръдния кош и дъхът му излизаше с тежки прорязващи пъшкания. Проговори с мъка:
— Не се безпокойте за нищо. Върнете се по домовете си или в общежитията. Подгответе всички за нападението — утре или вдругиден, — комитетът ще издаде заповед. — И бързо изчезна, погълнат от нощта.
В апартамента на Локхарт: 7,30 вечерта.
Шаразад лежеше във ваната, покрита с пяна, с глава, опряна на непромокаема възглавница, със затворени очи и коса, вдигната нагоре и увита в хавлиена кърпа.
— О, Азадех, мила — промърмори сънливо тя. По челото й беше избила пот. — Толкова съм щастлива.
Азадех също беше във ваната и лежеше с глава на другата страна, наслаждаваше се на топлината, близостта, сладкия парфюм на водата и лукса; нейната коса също беше увита в чиста бяла кърпа. Ваната беше достатъчно широка, дълбока и удобна за двама. Но под очите й все още личаха тъмни сенки и тя не можеше да се освободи от вчерашния ужас — при барикадата на пътя и в хеликоптера. Зад завесите беше паднала нощта. В далечината отекваха изстрели. И двете не им обръщаха внимание.