Три сестри, три кралици

Възпявайки щастието на брака ни въпреки всички конфликти, борбата ни да бъдем заедно, той е нарисувал нова картина. Разбирам как е успял да направи това толкова добре в Лондон, както го прави и тук, в Единбург. Убеждава сина ми, почти успява да убеди и мен, че двамата сме дълбоко влюбени, разделени по злощастна случайност, останали си верни през толкова много трудности, и сега сме се върнали един към друг. Не мога да задържа усещането за собствената си личност. Започвам да мисля, че той е прав, че ме обича, че само с него съм в безопасност. Неговият светоглед, неговото мнение за мен, неговият разказ за живота ни заедно бавно ме завладяват.

Един ден той дори се осмелява да каже:

— Димът от топовете се разнесе и те видях зад тях, и тогава си помислих — Боже мой, това е единствената жена, която съм искал някога. При нас винаги е имало голяма страст, Маргарет, омраза и любов едновременно.

— Дадох им заповед да се подготвят за стрелба. Знаех, че си ти — отговарям.

Той се усмихва, увереността му е непоклатима.

— Знаех, че го направи, и че ме видя да те гледам и знаеше какво си мисля.

Спомням си силуета му върху коня, как стоеше в ярката светлина на Кралския път, сякаш ме предизвикваше да го обстрелвам.

— Не, не знаех какво си мислиш — казвам упорито. — Исках само да си отидеш.

— О, никога няма да направя това.

Той е представител на моя брат, великия крал, има дадената от Бог увереност на снаха ми, кралицата на Англия, упълномощен е от властта на човек и Бог. Държи ме в своя власт. Не съм влюбена — да ме пази Бог от подобна мъка, — но той господства над двора и налага волята си на Джеймс, и се разпорежда с мен, и аз имам чувството, че няма нищо, което мога да кажа или направя, за да получа свободата си. Казва ми какво мисля, сякаш собственият ми ум му е подчинен. Мога само да чакам новини от Рим, че разводът ми е бил одобрен, и едва тогава ще мога да му кажа, че съм свободна и че за мен той е лорд от съвета и нищо повече. В този ден ще мога да му кажа, че не е мой съпруг, не е доведен баща на краля. Баща е на дъщеря ми, но няма власт над мен. Може да е съюзник на краля на Англия, но вече не е негов сродник. Всяка нощ коленича пред разпятието си и се моля служителите на Светия Отец да пишат веднага и да ме освободят от този странен полуживот, в който живея със съпруг, на когото не смея да се противопоставя, и копнея за мъж, когото не мога дори да виждам.