Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Но няма спасение от Арчибалд. Английският посланик настоява кланът Дъглас да бъде допуснат в Единбург, а лордовете, които са на заплащане при англичаните, трябва да бъдат допуснати в съвета. На свой ред те обещават да ме подкрепят като регент, и всички се споразумяваме, че ще има мир с Англия и годеж между Джеймс и братовчедка му принцеса Мери.
— Ще изградите мир и съюз с Англия — обещава ми архидякон Магнус. — Ще служите на двете си страни. И двете ще ви бъдат признателни.
Изпитвам ужас от мисълта, че отново ще бъда близо до Арчибалд. Чувствам се така, сякаш може да стовари проклятие върху мен и ще бъда безпомощна пред него. Зная, че се държа глупаво, но изпитвам безпомощния ужас на мишка, която замръзва, гледайки как змията се приближава все повече и повече, знаейки, че смъртта идва, и въпреки това е неспособна да избяга.
— Наистина не искам да вървя в тържествена процесия заедно с Арчибалд — казвам със слаб глас на Хенри Стюарт и Джеймс Хамилтън, графа на Аран. Но как мога да кажа на тези двама мъже, че треперя при мисълта Арчибалд да се доближи до мен?
— Той би трябвало да се срамува дори да се доближи до вас — казва Хенри разгорещено. — Защо не можем да настояваме да стои надалече от вас?
— Кога го видяхте за последен път? — пита Хамилтън.
Тръсвам глава да прогоня живата представа за Ард, толкова висок върху черния си кон, и лъхащия на сяра дим навсякъде около него.
— Не зная. Не мога да си спомня.
— Трябва да има процесия — казва Джеймс Хамилтън. — Не е нужно да вървите хванати за ръце; но ще трябва да има шествие. Светът трябва да види, че ще работите заедно със съвета.
Хенри процежда някаква ругатня и се отдръпва от огнището в личния ми кабинет, за да застане до прозореца и да се загледа в снежната вихрушка навън.
— Как могат да искат това от вас? — пита настоятелно той. — Как може брат ви да иска това от невинната си сестра?
— Наистина го искат — казва ми Джеймс Хамилтън обезпокоено. — Трябва да покажете, че всички лордове в съвета са сплотени, че съветът е единен. Хората трябва да видят всички съветници заедно. Но за него е още по-лошо: той трябва да коленичи пред вас и да ви даде клетва за вярност.
— Би трябвало да го заплюете в лицето! — изръмжава Хенри. Обръща се към мен във внезапно отчаяние. — Нали не смятате да го направите? Няма да се върнете при него?
— Не! Никога! И не може да ме целува — казвам в пристъп на внезапна паника. — Не може да докосва ръцете ми.
— Трябва да се закълне във вярност — повтаря Хамилтън търпеливо. — Не може да ви стори зло. Всички ще бъдем до вас. Той ще коленичи пред вас и ще събере длани, вие ще вземете ръцете му в своите. После той ще се поклони и ще ви целуне ръка. Това е всичко.
— Всичко! — избухва Хенри. — Всички ще си помислят, че те отново са съпруг и съпруга.
— Няма — казвам, намирайки кураж в отчаянието му. — Това е знак на неговата вярност към мен. Означава, че съм спечелила. Трийсет крачки — трябва да направим малко повече от трийсет крачки. Не си помисляй, че това има някакво значение, не си мисли, че не те обичам, не си мисли, че го приемам отново като свой съпруг, защото, кълна се, не е така. Никога няма да го направя. Но трябва да вървя до него, и трябва да държа ръката му, трябва ние, вдовстващата кралица и графът на Ангъс, нейният съпруг, да въведем всички лордове в съвета.
— Не мога да го понеса!
Той е бесен, като сърдито дете.
— Понеси го заради мен — казвам спокойно. — Защото аз съм длъжна да го понеса заради сина си Джеймс.
Погледът му веднага омеква.
— За Джеймс — казва той.
— Трябва да направя това за него.
— Това е само публична клетва за вярност — напомня Джеймс Хамилтън на двама ни.
Обгръщам тялото си с ръце, за да не треперя.
Вървя редом до сина си Джеймс, облечен в златен брокат: и двамата сме с корони на главите, когато влизаме в сградата на градския съвет на Единбург. Арчибалд предвожда процесията, носейки короната, Джеймс Хамилтън, графът на Аран, го следва, носейки скиптъра, а графът на Аргил върви зад него с церемониалния меч на Джеймс. Зад тримата крачим ние с Джеймс, един до друг, а над главите ни носят балдахина от златен брокат. Студът хапе — виждаме дъха си във въздуха, докато вървим, — и около нас се вихрят малки снежинки. Плащам висока цена за мира между Англия и Шотландия, висока цена за безопасността на сина си. На вечеря тази вечер в Холирудхаус ще трябва да поделя „чаша на любовта“ със съпруга си и да му изпращам най-отбраните блюда. Той ще се усмихва и ще взема най-хубавите парчета месо, точно както отново законно прибира рентите от земите ми. Няма да хвърлям погледи през стаята към Хенри Стюарт, седнал пребледнял сред свитата на Джеймс, без да хапне нищо.