Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Държи се мило и приятно с Джеймс — не го задушава с внимание, което би събудило у предпазливия ми дванайсетгодишен син подозрение, а му разказва за случаи, в които се е спасявал на косъм, за битки и стратегии, за войните на християнския свят, плановете на краля на Англия и постоянните размествания и борбата за надмощие и власт в кралските дворове на Европа. Не си е губил времето във Франция, нито в Англия. Знае всичко за важните събития и разказва на Джеймс различни анекдоти, за да го научи на държавнически умения, тупа го по рамото и хвали неговата проницателност. Води го в библиотеката, разстила картите върху голямата кръгла маса, и му показва как фамилията Хабсбург е ставала все по-велика и по-велика, и че техните земи се простират из цяла Европа.
— Ето защо трябва да поддържаме съюз с Англия и с Франция — казва той. — Хабсбургите са чудовище, готово да ни погълне.
Той се държи любящо и непринудено с Маргарет, а тя го обожава като баща, върнат ѝ по чудодеен начин. Той хвали красотата ѝ и я води навсякъде със себе си, купува ѝ панделки за косата ѝ всеки път, щом минат покрай някой пазар. Към мен е толкова очарователен и вежлив, както когато режеше месото на трапезата ми и беше готов да направи всичко за мен. Хвърля ми топла усмивка над рамото на Джеймс, сякаш за да ме похвали, задето съм отгледала такова момче, смее се, когато подхвърля някоя шега, винаги е готов да ми предложи ръката си. Когато придворните танцуват, музикантите свирят, картите са подредени за игра, всичко се върши изцяло според желанието ми. Той ме познава толкова добре, че се досеща какво искам, преди да имам време да издам заповед. Пита за старата болка в бедрото ми, напомня ми за главоломната ни езда към безопасността; нашето минало е любовна история, която той преразказва от време на време на малки откъси, като постоянно ме пита дали си спомням онзи път…? Спомням ли си нощта…? Ден по ден ме примамва към себе си с внимателно вплитане на общи интереси и споделени спомени.
Често се обръща към Джеймс и възхвалява куража ми и казва на момчето ми, че е късметлия да има толкова смела майка. Разказва на Маргарет за десетките рокли, които царственият ми брат ми изпрати като награда за смелостта ми. Винаги намеква, че самият той се е борил за моята кауза, за безопасността на Джеймс. Сякаш пее балада за историята, която ние знаем, но тя е приспособена към непозната, нова мелодия.
Зад любезно сведената глава на Арчибалд виждам Хенри Стюарт, пламнал от гняв, но безсилен. Не мога да направя нищо, за да му докажа, че не съм омекнала пред този нов Арчибалд, защото той може да види — за всеки е ясно, че съм. Срещала съм толкова малко привързаност в живота си, че копнея за внимание, дори от страна на мъж, който е мой враг.
Влюбена съм в Хенри Стюарт, сърцето ми трепва от вълнение всеки път, когато той идва в двора и ми се покланя, със златистокестенявата си коса, блестяща в светлината на свещите, с прями и честни лешникови очи; но когато Арчибалд застава зад стола ми, отпуснал ръка върху рамото ми, знам, че съм в безопасност: единственият мъж в Шотландия, който би могъл да оспори властта ми, е на моя страна, приятелят и съюзникът на брат ми стои до мен, съпругът, за когото се омъжих по любов, който ме предаде така болезнено, се е завърнал у дома.
— Това е нашият щастлив завършек — прошепва той, навел се над мен, и аз не мога да намеря куража да му възразя.
Хенри Стюарт идва в личния ми кабинет в часа преди вечеря, докато всички се обличат. Една от дамите ми идва и ми съобщава, че той чака, а аз отпращам всички и излизам при него, облечена по кралски, в зелено кадифе със сребристи ръкави. Той се покланя и ме чака да седна, но аз тръгвам към него, вглеждам се в навъсеното му лице и чувствам такава пулсираща страст, че не мога да се възпра, слагам ръка на гърдите му и прошепвам:
— Хенри?
— Дойдох да поискам разрешение да напусна двора — казва той сковано.
— Не!
— Трябва да разберете, че трудно бих могъл да живея под един и същ покрив с вас и съпруга ви.
— Не мога да понеса да си отидеш. Не можеш да ме оставиш тук с него!
Той притиска ръката ми до красиво избродирания си жакет и казва:
— Не искам да си отивам. Знаете, че не искам. Но не мога да живея в дома му, сякаш съм негов слуга.
— Това е мой дом! Дължиш преданост на мен!
— Ако той е ваш съпруг, тогава всичко е негово — казва той натъжено. — Също и аз. Чувствам се засрамен.