Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Дворецът Скоун, Шотландия
Пролетта на 1525 г.
Дворецът Скоун е жилище на абати, разположен край абатството в Скоун. Това е прочутото място на коронациите на шотландските крале, и аз обичам сивото каменно абатство, двореца, малката църква, разположена високо на хълма над Пърт, още откакто за пръв път дойдох тук със съпруга си Джеймс, краля. Тук пейзажът е див; планините се издигат високо, по-ниските им склонове са потъмнели от гори, толкова гъсти и дълбоки, че никой не живее там и по тесните изровени пътеки вървят само елени и диви свине. По това време на годината билата на планинските върхове са бели от сняг, макар че жълтите нарциси полюшват главици по речния бряг. Твърде студено е да се върви покрай буйната река, разпенена от зимните порои, или в оградените със зидове градини около манастира, където първите зелени пъпки се показват в лехите от тъмна пръст.
Арчибалд не ни придружава по време на това необичайно за сезона пътуване на север, а остава в Единбург, за да заседава в съвета с лордовете, и ние с Джеймс внезапно се оказваме свободни. Едва сега, когато сме далече от него, осъзнавам как ме заставя да мълча, как го дебна. Синът ми и аз сякаш пристъпваме на пръсти около него, все едно че той е спяща змия, която може да нападне. Само на Маргарет ѝ е мъчно за него — той е толкова очарователен и любящ с нея, и тя не се бои тайно от него.
Излизаме на лов или на езда всеки ден, началникът на конницата ми ни води нагоре през горите и ни извежда във високата гола пустош, където вятърът е остър, студен и силен. Синът ми, кралят, обича тези планински местности, които заемат толкова голяма част от неговото кралство. Язди по цял ден само с няколко спътници. Отиват да закусят в мъничък манастир, тропат по вратата на отдалечена ферма, за да помолят за вечеря. Хората разбират с възторг, че кралят им е сред тях, а Джеймс се наслаждава на свободата след годините, през които е бил почти затворник в собствените си замъци. Прилича на баща си: обича да изненадва хората си, да язди сред тях като обикновен човек, да говори с тях като равен. Казвам му, че баща му някога се представяше под името Добрият стопанин от Баленджидж, село недалече от Стърлинг, и се преструваше на скромен селянин, за да може да танцува с момичетата и да дава пари на просяците, а Джеймс се смее и казва, че той също ще бъде Добър стопанин, и ще се представя под името „Синът на добрия стопанин“.
Хенри Стюарт се присъединява към нас, язди до Джеймс — отличен спътник за един млад крал, говори му за рицарство и благородство и разказва старите предания на Шотландия. По цял ден той е спътник и приятел за Джеймс, а нощем идва тихо в стаята ми и ме взема в обятията си.
— Ти си моята любов, моята любов — шепне в ухото ми, а аз казвам „шшт“, и се любим тихо, предпазливо, а той се измъква преди зазоряване, така че, когато ставам за утринната молитва, ми се струва, че съм сънувала младия си любовник, и едва мога да повярвам, че изобщо сме били заедно.
Толкова сме щастливи на север, и толкова откъснати от тревогите в Единбург, че съм изненадана, когато веднъж на вечеря съобщават за пристигането на архидякон Томас Магнус, току-що завърнал се от посещение в Англия. Тук вечеряме рано, и си лягаме, когато восъчните свещи започнат да догарят в поставките си. Небето е тъмно като черно кадифе, с малки звезди като сребърни главички на карфици. Не се виждат светлини от Пърт, няма зарево на факли от селцето Скоун. Няма нищо, освен проблясък на тайнствено сияние — не зора, но не и звездна светлина, — там, където неосветената земя се слива с обвитото в черен нощен мрак небе, а единственият звук е натрапчивото бухане на кукумявките.
— Не очаквах да ви видя обратно в Шотландия толкова скоро, архидяконе — казвам. — Добре дошли.
Не е особено добре дошъл. Знам, че е бил в Лондон и сигурно носи съобщения от Англия. Не се съмнявам, че се отбил в Единбург, споделил е всички новини с Арчибалд, и е получил указания от него.
— Брат ми, кралят, в добро здраве ли е? А нейна светлост кралицата?
Той се покланя. Казва тихо, че носи писма за мен и много скръбни новини от Лондон.
— Нали брат ми е добре? — питам тревожно. — А също и нейна светлост кралицата?
— Хвала на Бога — казва той благочестиво. — И двамата са добре. Но имаше ужасна битка. Съжалявам, че се налага да ви съобщя, че предишният ви съюзник, кралство Франция, претърпя поражение. Самият крал на Франция е пленен.