Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да получа анулиране на брака си с Арчибалд, графа на Ангъс — казвам много тихо.
— Мислех, че сте се помирили — казва синът ми.
— Не напълно. В сърцето си не бях го приела.
Дори аз мога да доловя колко лицемерно звучат думите ми. Хвърлям поглед към Дейви Линдзи, чието лице е напълно непроницаемо, а очите му са приковани в повереника му.
— Бях писала на херцога на Олбъни с молба да използва влиянието си, за да ускори разглеждането на решението за развода ми във Ватикана — казвам. — Надявах се отговорът да дойде преди седмицата на празника на Светата Троица. Тогава щях да кажа на графа.
— Но херцогът е разгромен, а Франция изгуби краля си — отбелязва синът ми.
— По-лошо е. Брат ми, кралят на Англия, е заловил писмата ми до херцога, и сега знае, че съм се опитвала да се разведа със съпруга си, и следователно съм нарушавала споразумението си с Англия и съм мамила англичаните — с потръпване си поемам дъх. — Той ми е много разгневен. Изгубих приятелството му.
Младото лице на Джеймс е много сериозно.
— Ако лордовете от съвета се обърнат срещу вас, ние сме сами, почитаема майко. Ако не сте съпруга на графа на Ангъс, нито регент, избран от французите, нито любимата сестра на краля на Англия, в такъв случай нямате влияние.
Кимвам.
— А графът на Ангъс ще бъде оскърбен, че сте се опитвали да се разведете с него зад гърба му, докато сте живели с него като негова съпруга.
Звучи много по-ужасно, когато е изречено с ясния, висок глас на сина ми.
— Зная.
— И го измамихте? Преструвахте се, че сте се помирили с него, но през цялото време пишехте до Ватикана, за да уредите развода си?
— Да.
— А изневерихте ли му? — пита той студено.
— Исках да бъда свободна — прошепвам нещастно. — Исках да бъда свободна от Арчибалд.
— Взехте си любовник?
Свеждам глава пред справедливия гняв на сина си.
— Исках да бъда свободна.
— Но аз не съм свободен — изтъква синът ми. — Аз съм под неговата опека и под опеката на лордовете от съвета. Ако сте изгубили влиянието си, тогава моето положение е по-тежко от всякога. Вие ще изпаднете в немилост, а мен ще държат като пленник. Той ще ме приеме като свой доведен син.
— Толкова съжалявам…
Той обръща навъсено лице към мен и казва:
— Постъпили сте много лошо. Съсипахте ни.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Лятото на 1525 г.
Губя всякакво влияние над съвета на лордовете; Арчибалд не желае дори да ме вижда. Отивам в замъка Стърлинг и живея като вдовица, сама. Поддържам малко придворни, но почти нямам пари да им плащам. Не получавам нищо от Франция, и разполагам само с малка част от рентите и доходите от земите си — жалка издръжка, която Арчибалд ми отпуска като милостиня. Той е измамен съпруг; би имал пълното право да ме остави да гладувам, и никой не би го обвинил. Хенри Стюарт ме посреща с радост, но скоро узнава, че съм в немилост и че никога няма да се оженим. Възразявам открито, че случаят ми все още се разглежда от папския съд и че рентите ми би трябвало да се изплащат на мен, а не на Арчибалд, че синът ми би трябвало да е поверен на мен, докато се получи решението. Съветът на лордовете отговаря, че докато бракът бъде прекратен, е редно да живея със съпруга си и че трябва да дойда в Единбург да отговарям пред всички тях. Мразят ме, защото съм жена, опитваща се да спечели свободата си. Знаят, че бих продала всички тях, напълно, за да се освободя от Арчибалд. Мразят ме, задето ги предавам. Чувстват се предадени, както се чувства и Джеймс — знаят, че съм се опитвала да се махна и да ги оставя във властта на Арчибалд.
Не отивам в Единбург. Няма да се върна при Арчибалд, дори за да видя Джеймс, и в мое отсъствие те заявяват, че ме лишават от цялата ми власт. Казват, че синът ми ще бъде поверен на грижите на съвет от благородници, сменящи се през определен период настойници, и Арчибалд заема първо място сред тях. Заема го и го запазва. Джеймс е във властта на Арчибалд и никога няма да се върне при мен. Дори не зная дали Джеймс иска да ме вижда. Той смята, че съм го предала и никога няма да ми прости.
Арчибалд взема и Маргарет. Няма как да възразя. Тя е негова дъщеря, а той има доказателства от краля на Англия, че майка ѝ се е опозорила. Тя отива с радост; тя е малкото глезено момиче на баща си, негова любимка. Мисля си, че би трябвало да се опитам да я убедя да остане с мен, но не мога да се заставя да моля, а нямам власт да ѝ наредя.
Пиша на брат си, краля, за да го умолявам от името на племенника му, дори ако още се гневи на мен. Пиша на Катерина и казвам, че като майка тя трябва да разбере, че не мога да понеса Джеймс да живее при врага ми. Никой от тях не отговаря, но получавам писмо от сестра си Мери, което ми напомня, че тревогите и скърбите ми не значат много в Лондон; кралският двор се тресе от клюки.