Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Какво? — питам неразбиращо.
Виждам — това не би могло да убегне на никого — малката искрица на задоволство от стъписването ми поради съзнанието, че това ме оставя без съюзник срещу брат ми и неговия верен човек.
— Крал Франсоа е пленен и е във властта на императора — казва архидяконът хладно. — Вашият приятел, херцогът на Олбъни, командващ войската му по поръка на господаря си, е напълно разгромен. Врагът на брат ви, Ричард дьо ла Поул, претендентът за трона, е загинал.
— Той беше и мой враг — казвам решително. — Наш сродник и наш враг, и едното, и другото. Слава Богу, че няма да ни притеснява повече.
— Амин — казва архидяконът, а тонът му подсказва, че би предпочел той да е човекът, позоваващ се на Божието име. — Следователно ще разберете — както принцеса с бърз ум като вашия, — че вече нямате други влиятелни приятели освен англичаните, че французите са разгромени и ще носят последиците от този разгром в продължение на цяло поколение, щом техният крал е в плен, а властта му — разбита. Той беше ваш съюзник, но сега е пленник на Хабсбургската династия. Кралството на брат ви вече не е застрашено от нападение от французите, вашият приятел, херцогът на Олбъни, е унизен и победен.
— Радвам се на всичко, което носи безопасност на Англия — отвръщам напосоки, почти без да осъзнавам какво казвам. Ако французите са победени, а херцогът — разгромен, тогава той не може да се застъпи за мен във Ватикана; не може да ми бъде от помощ в Шотландия. Архидяконът е прав: изгубих приятел и съюзник. Ще бъда зависима от Хари и във властта на Арчибалд завинаги.
— Това е шок за вас — казва архидяконът, с неубедително съчувствие. — Това е краят на Франция като сила. Всички шотландски лордове, платени от Франция, ще открият, че издръжката им е спряна — той прави пауза; знае, че французите ми изпращат пари. Знае, че завися от тях за издръжката и гвардейците си, че половината лордове получават заплащане за подкрепата си.
— Много се радвам за брат си — казвам сковано. — Толкова се радвам за Англия.
— И за вашата сестра, испанската инфанта, която сега дочака племенникът ѝ да владее цяла Европа — подсеща ме архидяконът.
— И за нея — казвам през зъби.
— Те са ви писали — той ми връчва пакета, натежал от кралски печати.
Кимвам на една от дамите си:
— Кажете на музикантите да свирят тук, отвън. Ще отида в личния си кабинет да прочета новините от Лондон.
— Добри новини, надявам се — казва тя.
Кимвам с увереност, каквато не изпитвам, и оставям стражите да затворят вратата зад мен, а после отивам до големия стол на абата, поставен върху подиум в тихата, празна стая, и сядам и разчупвам печата.
Никога в живота си не съм чела такова писмо. Знаех, че Хари е невъздържан, но никога не съм ставала свидетел на подобно нещо. Знаех, че е гневен, но това е по-лошо от всичко. Той пише като човек, който не търпи възражения, пише като човек, готов да убие всеки, който би спорил с него. Побеснял е от гняв, перото му е оставяло големи, разлети петна и пръски по страницата, сякаш е плюл от ярост. Полудял е от гняв, напълно полудял от гняв. Казва, че е уведомен за близостта ми с Олбъни, но аз трябвало да зная, че Олбъни е разгромен, напълно сразен. Казва, че е заловил писмото ми, което показва, че докато съм се преструвала, че съм се помирила публично с Арчибалд, през цялото време съм умолявала Олбъни да придвижи по-бързо развода ми във Ватикана. Казва, че прочел с ужас как съм казала, че съм готова да направя „всичко, каквото и да е“, за да бъда свободна. Казва, че разбира много добре какво имам предвид — че съм се предлагала на Олбъни, за да посрамя себе си и семейството си. Знае, че съм била купена от французите, че съм умолявала френския херцог да използва влиянието си, за да ме освободи. Казва, че съм вероломна лъжкиня до мозъка на костите, и че никога не е трябвало да се вслушва в съпругата си, която се зарекла, че съм добра жена и може да ми се има доверие. Казва, че тя не умее да преценява, защото казала, че ще се помиря със съпруга си. Казва, че съм доказала, че тя е лъжкиня и лош съветник, и че никога повече няма да си губи времето да я слуша, и че вината за това е моя. Казва, че аз съм лъжкиня, а тя е глупачка.
Казва, че племенникът на Катерина е завоювал Европа и че на кралство Франция е бил сложен край така бързо, както е било поставено и началото му. Казва, че принцеса Мери няма никога да се омъжи за моя син Джеймс, а ще бъде незабавно сгодена за императора и ще бъде най-великата императрица, която светът е познавал. Казва, че когато е готов, лично ще поведе армия да завземе Шотландия и Джеймс ще падне под властта на английския престол, както Шотландия винаги е била. Казва да не се надявам, че Джеймс ще наследи трона на Англия, защото той, Хари, има син, здрав, силен син, Тюдор до мозъка на костите, който ще бъде узаконен и ще заеме трона под името Хенри IX, и не трябва да си въобразявам, че Джеймс изобщо някога ще види Уестминстърското абатство отвътре. Всъщност не трябва да си въобразявам, че той някога ще види Лондон, освен може би за да поднесе почитанията си, нито пък аз ще видя Лондон някога отново. Хари напомня, че ме е предупредил за това, че Катерина — глупачката — ме е предупредила за това. Моята невярност към съпруга ми ще стане причина да бъда опозорена, нелоялността към Англия ще доведе до опустошение на Шотландия. Била съм предупредена за гибелна участ, и сега с мен е свършено.