Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Срамуваш се от мен?
— Не, никога. Зная, че трябва да делите властта с него. Зная, че трябва да го задържите тук. Разбирам. Това е споразумението с англичаните. Разбирам това. Но не мога да го понеса.
— Любов моя, скъпи мой, знаеш, че ще получа развод и ще бъда свободна от него!
— Кога?
Сепвам се от унилия му тон.
— Всеки момент, решението може да дойде всеки момент.
— А пък може и да не дойде никога. Междувременно не мога да ви чакам в дома на вашия съпруг.
— Не се връщай в Авъндейл — вкопчвам се по-здраво в дрехата му. — Ако не можеш да останеш тук, не се връщай там.
— Къде другаде?
— Върви в Стърлинг — казвам забързано. — Той е мой — никой не може да отрече това, — върви в Стърлинг и събери стражата на замъка. Провери укрепленията и го превърни в сигурно убежище за нас, за в случай, че нещата тук някога се объркат.
Създавам му работа, възлагам му задача, която ще го накара да се почувства важен.
— Моля те — казвам. — Макар че не можеш да ме защитиш тук, можеш да ми осигуриш безопасно място, където да отида, ако някога се наложи. Кой знае какво може да направят хората от клана Дъглас?
— Ще направят, каквото им наредят англичаните — казва той сухо. — И вие също.
— Ще го правя засега — съгласявам се. — Принудена съм, засега. Но нали знаеш, че работя за свободата си и за свободата на сина ми да бъде законен крал на свободна страна.
— Но все така държите Дъглас и клана му на своя страна — казва той съобразително.
Поколебавам се, преди да му кажа истината. Чувствата ми са толкова противоречиви, че едва успявам да ги обясня на себе си.
— Страхувам се от него — признавам. — Знам, че е безразсъден, не мога да преценя колко далече е готов да стигне. И поради това се чувствам по-сигурна, когато е на моя страна — засмивам се безрадостно. — Нямам враг извън замъка, когато той е вътре. Когато е добър с мен, зная, че не ме заплашва опасност.
— Нима не виждате, че трябва да се освободите от него? — настоява той с нетърпеливата категоричност на младостта. — Живеете с него от страх.
— Сестрите ми настояват — казвам. — Брат ми настоява. Правя го заради Джеймс.
— Нима ще станете негова съпруга както по име, така и на дело?
Той е млад човек, не може да различи кога лъжа.
— Никога — казвам му, мислейки си, че Катерина е обещала да стане точно това, в седмицата, когато е празникът на Света Троица. — Не си го и помисляйте.
— Значи не го обичате?
Той все още не знае как една жена може да обича и да се бои, и да мрази едновременно.
— Не — казвам предпазливо. — Не е такава любов.
Той омеква, свежда глава и целува вкопчените ми в него ръце.
— Много добре — казва. — Ще отида в Стърлинг и ще чакам да ме повикате. Знаете, че само искам да ви служа.
Успявам да издържа цяла пролет без младия си любим, макар да ми липсват навъсеното му присъствие и ревнивите му погледи от дъното на залата. Всеки ден ставам все по-неспокойна, докато амбицията на Арчибалд става все по-ясна, докато той увеличава влиянието си над съвета на лордовете, а решителността му да управлява Шотландия става по-очевидна. Връзката му с Англия е толкова силна, състоянието му (моето състояние) е толкова голямо, авторитетът му се налага над всички тях. Продължава да бъде все така нежен, внимателен и непринуден с мен, но се ужасявам от Великден, и празника на Света Троица след това, когато той ще се върне в леглото ми, и не виждам начин да му откажа. Това, което влошава нещата, е че той говори за това като за споразумение, в което и двамата сме встъпили свободно, сякаш иска да изчака лятото, за да отбележи помирението ни, сякаш се надяваме на още едно дете като двойка косове, гнездящи в ябълково дърво. Планът на Катерина — да ми даде време да свикна с него — се е превърнал в ухажване, водещо неумолимо обратно към брака ни.
Той е твърде умен, за да каже открито каквото и да е от това, но поръчва нови завеси за леглото ми и нови завивки, и казва на шивачките, че всичко трябва да е готово за седмицата, в която се пада празникът на Света Троица. Говори понякога за лятото и казва, че ще отидем в Линлитгоу и по-далече на север, че трябва да разведем Джеймс из страната му на кралска обиколка, както правеше баща му. Казва, че ще научи Маргарет да язди, възседнала коня като момче, за да може да се наслаждава на лова и ездата. В гласа му никога не се прокрадва и капка съмнение, че ще бъдем заедно, като съпруг и съпруга, това лято и всяко лято отсега нататък.
Уверено се обръща към кардинал Улзи с молба да използва напълно приходите от земите ми; всичките ми ренти, всичките ми поземлени доходи и всичко, родено от земите ми, ще отива при него като мой законен съпруг. Не знам какво става с жената, която той някога наричаше своя съпруга, Джанет Стюарт от Тракуеър. Не знам дали тя живее в замъка Танталън в охолство като негова господарка, или в някой от моите имоти, и никой не смее да ми каже. Не зная дали е отхвърлена, дали той я е изоставил и дали не живее някъде, навярно в Тракуеър Хаус, на ръба между надеждата, че той може да се върне при нея, и страха, че ще го направи. Той никога не я споменава, а някакво ужасно смущение възпира и мен да попитам. Изгубила съм смелостта да го предизвиквам.