Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Те заловиха бягащия човек в края на стъпалата и го извлякоха обратно горе, докато той се съпротивляваше и крещеше. Макоб го посочи без да извръща глава и виковете на мъжа внезапно замряха. Вампирите го пуснаха и се върнаха на покрива, след като оставиха плячката на подиума като неподвижен вързоп.
Ритуалът, какъвто и да беше, очевидно изискваше жертвоприношение. Предполагам, че е справедливост, образно погледнато, помисли Никола, застопори с камък колелото в средата на пасажа и проследи с поглед очакваната му траектория. Ако този мъж беше помагал на Макоб да залавя предишните си жертви, то той със сигурност трябва да е знаел какво очаква него самия. Никола затъкна шишето със светилната газ между една от спиците и веригата и махна камъка. Мадлин трябваше вече да е някъде там долу, но Макоб не беше реагирал на присъствието й. Но за да стигне до вътрешността на главната крипта, щеше да й се наложи да пресече осветения от факлите участък между входа и подиума и без значение колко могъща бе сферата на Арисилд, това което правеше й беше за първи път и щеше да й е нужна помощ.
Другият слуга, този който през цялото това време бе останал неподвижен като някоя от околните статуите, сега пристъпи напред. Направи няколко крачки по подиума и спря до очертанието на окръжността, където се наведе, за да вдигне нещо. Никола зърна проблясък на острие и разбра, че това беше нож. Навярно бе един от предметите, които другият слуга беше донесъл при подготовката за заклинанието. чудна ирония, помисли си Никола, да накараш човек да подготви собствената си смърт. Съмняваше се обаче, че Макоб беше обмислил този аспект или поне не го бе сторил съзнателно; некромантът запазваше удоволствието си от насилието под маска на безразличие.
Макоб привидно не правеше нищо, но навярно извършваше заклинание, макар това да не ставаше така, както би си го представил един лаик. Повечето действия протичаха в съзнанието на Макоб. Едрият мъж се беше приближил до другия слуга и се беше навел над него и Никола прецени, че Мадлин е имала предостатъчно време, за заеме позиция.
Той се изправи и бутна колелото. Вързаните едно за друго колела придаваха известна стабилност на приспособлението и то се търкулна по пасажа без да се клатушка много. Преди да беше стигнало до наклона и да беше набрало скорост, Никола драсна клечка кибрит и запали дирята от газ, оставена от отвореното шише. Газта веднага подхвана огъня и пламъците плавно поеха към източника на гориво. Напоените с газ парцали се подпалиха и цялата маса избухна в огън, точно когато стигна до онази част на галерията, която се спускаше към повредените стъпала.
Шумът трябва да беше привлякъл вниманието на Макоб. Главата му се извърна към галерията. Вампирите побягнаха по покрива на криптата, скочиха долу, но колелото заподскача по стъпалата и се приземи върху подиума близо до очертанието на окръжността. То се завъртя и падна на едната си страна и вампирите се разбягаха от пламъците. На Никола му се стори, че вижда зад тях някакъв тъмен силует, който претича през осветеното място пред криптата към вратата. Макоб стоеше като вцепенен, със стиснати юмруци и гледаше втренчено пламтящото колело и пищящите вампири. Слугата, който се готвеше да убие другаря си, се отдръпна, поклати глава и се огледа озадачено.
Никола вече тичаше към най-близката дупка в балюстрадата. Той скочи на скалната купчина и оттам на пода на пещерата. По някое време си помисли да открие стрелба към подиума, за да увеличи суматохата, но последното нещо, което искаше в момента, бе да застреля без да иска Мадлин; тя и без това щеше да има достатъчно неприятности, когато огънят стигнеше до напъханите в пакетажа на колелото патрони.
Никола се затича покрай криптите и се озова в откритото пространство пред подиума, точно когато се взриви първият патрон. Поредната ирония на съдбата бе, че той едва не застреля него самия, но само проби ръкава на палтото му и рикошира в стената зад него. Никола се хвърли на земята, докато останалите куршуми се забиваха в криптите, в пода и в подиума. Вампирите пищяха със всичка сила и се щураха яростно и хаотично.
На Мадлин и беше нужно съвсем кратко време, за да се промъкне в криптата, да постави пръстена на реброто на трупа и да се измъкне обратно в сенките. Никола се изправи на крака и се втурна по една от пътеките между криптите, като се надяваше, че след като го видят, вампирите ще се втурнат да преследват него и ще разчистят пътя на Мадлин.
Вампирите търчаха както се полагаше, но във всички посоки, объркани и ужасени от огъня и експлозиите. Никола се разсмя и се хвърли да бяга по друга пътека. Тогава нещо го сграбчи за врата. Той се опита да се извърти, но силата, която го държеше беше непреодолима. През съзнанието му светкавично премина сцената на улицата до Фонтенон Хаус: Октав във хватката на онази огромна, всяваща ужас фигура, разтърсен и захвърлен като парцалена кукла. След това видя как най-близката стена се приближава скоростно към него и онова, което усети бе сякаш го блъсна влак.