Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Не загуби съзнание, но светът се приближаваше и отдалечаваше и всичко стоеше под странен ъгъл. Някои фрагменти от действителността му изглеждаха по реални от други: например неравната повърхност на камъка, в който се опита да се вкопчи, докато нещо го влачеше, болезненото съприкосновение с последното стъпало на подиума.
Там горе дойде достатъчно на себе си, за да разпознае огромния прислужник, който се беше навел над него. Той се нахвърли към него яростно, успя да го удари в челюстта, но ответният удар отново го просна по гръб. Никола отчаяно се опита да се надигне, но мъжът го сграбчи за рамото и го натисна надолу, при което влезе в съприкосновение с повърхността на подиума, с лице към него. Долови с периферното си зрение, че Макоб гледа надолу към него и се помъчи да седне. Натиснаха го надолу и нечие коляно подпря гърба му и макар да се съпротивляваше и да псуваше, не можа да предотврати здравото увързване на китките си. Тежестта се махна от гърба му и Никола се извъртя и успя да седне. Въжетата бяха груби и доколкото усещаше, бяха нови и здрави; можеше по някое време да освободи ръцете си, но нямаше да е скоро.
Макоб го гледаше отвисоко и периферията на шапката закриваше израза на лицето му. Некромантът изглеждаше по плътен отпреди и около него се носеше полъх като от отворен гроб, отчетливо доловим дори в това влажно и студено място, пропито с непоносими миризми. Каза:
— Нямаше да има никакво значение, дори да беше избягал. Щях да те намеря.
— Знам, — увери го Никола — В това отношение си предвидим.
Макоб вече се извръщаше, очертанията на тялото му се разлюляха, понесени като дим, след което отново се материализираха в плътни контури, когато пристъпи в окръжността. Никола се опита да се освободи от въжетата, макар да знаеше, че е безнадеждно. Това е ужасно притеснително. Той погледна към слугата, който бе застанал наблизо и се взираше в пространството с празен поглед и червени кръгове около очите. Другият все още лежеше върху подиума, неподвижен като се изключеше повдигането и спадането на гърдите му.
Макоб трябва да беше подчинил изцяло телом и духом двамата мъже, но как, Никола нямаше понятие. Никога не бе чувал за заклинание, което до такава степен да заробва човешката воля. Но Макоб беше използвал опиати, за да направи жертвите си податливи на внушение; можеше да е всякаква комбинация от опиати, мозъчна промивка и заклинание.
Макоб вдигна ръка. Слугата взе ножа от мястото, където беше паднал и тръгна вдървено към другаря си, който още лежеше безчувствен на каменната повърхност. Не, не беше безчувствен, видя Никола. Клепачите на мъжа потрепваха. Със сигурност беше наясно какво се случваше.
От тази толкова близка наблюдателна позиция, Никола виждаше прашните вихри в окръжността, раздвижени от невидимите сили, които Макоб привличаше вътре. Движението се концентрира над урната и съдейки по формата на прашните завихряния, потоците от сила сякаш се спускаха към нея по спирала.
Макоб не даде никакъв сигнал с жест, но изведнъж се чу ужасяващ писък. Никола извърна глава и видя как слугата сграбчва за рамото бившия си другар и забива ножа в гърдите му. Разплиска се кръв и мъжът стисна безпомощно пронизващото го острие. Другият слуга се изправи с все още безизразно лице. Вътре в окръжността урната вибрираше. Тя се разтресе яростно, обърна се на една страна и започна да се върти.
Сред тракането на металната урна, Никола долови още някакъв звук. Познат звук. Той извърна глава, преструвайки се, че отвръща поглед от кървящия и умиращ мъж и се опита да чуе звука по-ясно. Беше жуженето и тракането на механизмите, които сферата издаваше, когато попаднеше в обсега на враждебна магия. Никола изруга наум. Мадлин беше наблизо, само на няколко крачки.
Урната продължаваше да се върти, но сега от нея се изсипваше някакво тъмносиво вещество. Не беше прах, нито пепел или поне вече не беше нито едно от двете; изсипваше се като твърда маса, и се завихряше в спирала, докато образува въртящ се стълб почти метър и половина висок. Сега от него се оформяше фигура, сякаш в центъра му бе засипана статуя и сивият пясък се стичаше надолу, за да я разкрие.
Звукът от сферата се приближи и Никола напрегнато втренчи поглед в Макоб, за да разбере дали той съзнава присъствието му. Некромантът се беше вторачил в кръга и в нещото, което се оформяше от сивия пясък, изглежда вниманието му бе изцяло приковано в тази сцена. Единият от вампирите, който клечеше близо до Никола, бързо се изнесе нанякъде, с подивял поглед, лишен от всякакъв разум, сякаш невидима сила нежно го бе отместила настрани. Никола си пое дъх с облекчение. Беше се страхувал, че сферата ще издаде себе си и Мадлин, ако се приближи на разстояние, от което можеше да удари някое от съществата, но или тя бе успяла да я удържи, или сферата разбираше какво става. Никола се поизправи и протегна вързаните си ръце зад гърба си. Мадлин трябваше да се намира почти там.