Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
В страната нямаше закон и ред.
Дрипльовци, въоръжени банди хулигани, войници от „батальоните на достойнството“ и ПОС — и понякога смес от всичко това — започнаха да грабят и да причиняват размирици.
Това развитие на събитията бе очаквано от американските планиращи; дивизионните командири на силите за специално предназначение „Атлантик“ и „Пасифик“ имаха заповеди да навлязат в града и да започнат операции за установяване на стабилност чрез контрол над ключовите сгради и ликвидиране на съпротивата.
На разсъмване на 20-ти декември на стадиона на гимназията „Балбоа“ вече имаше 3 000 бежанци, включително много войници от ПОС, които се бяха промъкнали в цивилни дрехи. Имаше и 1 500 задържани в лагер, изграден на едно стрелбище в средата на канала — техният брой нарасна за седмица до 4 600 души, след като бойните екипи доведоха нови задържани.
Налагаше се да се отворят болниците и да се стартират наново хигиенните услуги.
По-късно една анкета на телевизионните новини на Си Би Ес показа, че 93 на сто от панамците подкрепят американските операции — но същите хора имаха очаквания за незабавни промени, които новото им правителство не можеше скоро да изпълни, тъй като изгонването на хората на Нориега бе обезглавило повечето жизненоважни институции.
Макар да бяха докарани допълнителни подразделения от 7-ма група на специалните сили и гражданските въпроси за справяне с тези нужди, те бяха неотложни и можеха да бъдат задоволени в краткосрочен период само от военния персонал, намиращ се вече тук.
Неотложните задачи бяха:
1. Прочистване и установяване на сигурност в големите градове, особено в Панама Сити и Колон.
2. Неутрализиране на ПОС и „батальоните на достойнството“ на останалата територия на Панама.
3. Възстановяване на законността и реда.
4. Грижи за бежанците и прогонените хора.
Междувременно всички главни военни цели бяха постигнати: ПОС бяха неутрализирани; командването и контролът на ПОС не функционираха, Нориега вече не държеше властта и беше назначено ново правителство.
От друга страна, Нориега не бе заловен и силите на Съединените щати нямаха представа къде да го търсят.
„Ма Бел“
През целия първи ден на операцията във военновъздушната база „Хауърд“ и на летището „Торихос-Токумен“ кацаха тежки транспортни самолети, с които пристигна генерал-майор Кармен Кавеса и две допълнителни бригади от 7-ма пехотна дивизия, както и 16-та военнополицейска бригада от Форт Браг за установяване на стабилност и ред в Панама Сити и Колон, като същевременно операциите се разширяваха на запад за неутрализиране на главните подразделения на ПОС. Сега 75-ти рейнджърски полк можеше да бъде „освободен“, за да участва в освобождаването на запада и прочистването на областта на север от Панама Сити.
На 20-ти декември новото правителство помоли генерал Търман да изпрати военна сила за освобождаването на политическите затворници в затвора „Пеномоне“, отстоящ на 105 километра югозападно от Панама Сити.
Уейн Даунинг вдигна телефона. Тази сутрин той летя до Рио Хато, за да посети Бък Кернан и неговите рейнджъри. По-късно през деня му се обади Стайнър:
— Искам ти и рейнджърите на Кернан да извършите довечера батальонна въздушна атака за освобождаване на политическите затворници.
Междувременно А-рота от 1-ви батальон от 7-ма група на специалните сили бе вече разположена в Панама и щеше да действа на запад с рейнджърите и 2-ра бригада от 7-ма дивизия. По-късно през същия следобед майор Гилберто Перес, командирът, отлетя с ротата си до Рио Хато, където тя щеше да се дислоцира за тези операции.
Даунинг и Кернан решиха да излетят и да огледат затвора — който се оказа разположен в населен район. Превземането му лесно можеше да доведе до разрушения и загуби сред цивилното население. По-късно, докато Даунинг и Кернан подготвяха подразделенията за атаката, те продължаваха да си повтарят: „Трябва да има по-добър начин за изпълнение на тази задача.“
Горе-долу по същото време Перес се присъедини към Даунинг и Кернан. Тъй като вече бе запознат със страната, те го попитаха дали може да помогне с някакви идеи за освобождаването на „Пеномоне“.
— Случайно познавам майора, който командва затвора — съобщи им той. — Защо не ми разрешите да му се обадя? Ще му кажа какво ще се случи и нека видим дали ще се предаде.
— Това си е чист комар — заяви Даунинг, след като обсъдиха въпроса с Кернан. — Трябва да продължим да се готвим за атаката довечера. Но добре, обади му се и ще видим какво ще каже.
Перес вдигна слушалката и позвъни на майора.
— Видя ли какво се случи с Командансия снощи? — попита го той на испански.