Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Веднага се обадих на Даунинг.
— Имаме проблем — започнах аз. — Нориега е в нунциатурата — там е намерил убежище. Веднага отиди там и поеми контрола над ситуацията. Обгради сградата.
След това се обадих на Търман.
След минути Даунинг беше обсадил нунциатурата с войниците си. Нунциатурата, разположена в един от най-богатите квартали на града, беше двуетажна измазана сграда с приятен и добре поддържан двор, заобиколена с двуметрова бетонна стена.
Мислех си: „Защо нунциатурата? Наблюдавахме никарагуанското посолство, кубинското посолство, посолството на Перу и всички останали, в които смятахме, че може да се скрие, но не ни бе минало и през ум за нунциатурата. Въпреки това сега го пипнахме, просто трябва да измислим начин да го изкараме навън.“
След малко се обади Сиснерос с историята на папския нунций: Нориега и капитан Гуитан, неговият помощник, се обадили с молба за убежище.
— Ние искаме от вас — настоял Нориега — да ни приберете от една лавка за сладолед (която назовал) и да ни отведете в нунциатурата. Ако не го направите, ще отидем в планините и ще организираме партизанска война.
Лабоа преценил, че няма избор. Изпратил кола да ги прибере.
— Обадих се по-рано — обясни той на Сиснерос, — за да ви предупредя за колата. Надявах се американските сили да я пресрещнат преди да се върне в нунциатурата — и вие ще ми направите услуга, ако веднага вземете войниците си и го измъкнете навън, но за нещастие това е невъзможно. И двамата трябва да се съобразяваме с дипломатическия протокол.
— Много добре — казах на Сиснерос. — Сега искам да разбереш от Лабоа дали има други, намерили убежище в нунциатурата, и дали не са въоръжени. И му кажи, че Даунинг установява периметър за сигурност около нунциатурата и ще бъде нашият човек там.
След четирийсет и пет минути Сиснерос се върна в щаба.
— Нунцият не смята, че Нориега е внесъл оръжия — съобщи ми той, — но не е съвсем сигурен. — Ние бяхме почти сигурни, че той имаше оръжия, и това усложняваше нещата — озовахме се в потенциална ситуация със заложници. — Неколцина приближени на Нориега също са там — продължи Сиснерос, — както и няколко жени и осем до десет деца.
Другите се оказаха: капитан Гуитан; полковник Кастерген, командир на флота; подполковник Веларде, военен свещеник; капитан Кастильо, личният бодигард на Нориега; полковник Мадринан, шеф на Службата за национално разследване. С бандата на Нориега в нунциатурата бяха влезли и петима терористи баски сепаратисти, предположили с основание, че ние ще ги приберем.
Дотогава Даунинг беше отцепил района с полковник Пийт и войниците си от Зелената военна сила и бе разположил оперативния си център в основното училище от другата страна на улицата. Обадих му се там:
— Кажи на Лабоа, че се намира в много опасна ситуация и според нас е нарушил дипломатическия статут на нунциатурата, когато е отишъл, за да прибере един обвинен престъпник, да го заведе вътре и да му осигури убежище. Съобщи на нунция, че живее в леговище на змии, на които изобщо не им пука за него, и те могат да го убият по всяко време.
След това обсъдихме кой е най-добрият начин да бъдат изведени жените и децата оттам, за да опростим ситуацията.
Даунинг се срещна с Лабоа в основното училище.
— Ще направя всичко по силите си, за да помогна — каза нервно Лабоа, когато Даунинг му предаде съобщението ми. То доста го уплаши.
След това Даунинг попита:
— Ще разрешите ли спасителна операция, ако чуем изстрели отвътре? Смятаме, че Нориега има оръжия.
— Мога да направя това — отговора Лабоа.
— Ще го направите ли писмено?
— Да — отговори нунцият.
— Имам още два въпроса — продължи Даунинг. — Ще ни помогнете ли да изведем жените и децата?
— Да, разбира се.
— И ще напуснете ли сградата с персонала си след това?
— Не, не можем да направим това — отговори Лабоа, след което се върна и нунциатурата.
След половин час един свещеник донесе плик с бележка, отпечатана на ватикански пергамент и подписана от Лабоа с уверението му, че разрешава спасителна операция, ако се дадат изстрели вътре в нунциатурата. Това беше застраховка за „измъкване от затвора“ на Лабоа в случай на нещо, което не зависеше от него, но същевременно представляваше нашият най-голям коз. Ако нещо наистина се случеше, имахме разрешение да атакуваме незабавно. И разполагахме с план за атаката.
Бързо позвъних на генерал Търман, за да го информирам. Същевременно го помолих за промяна на военните правила, която да ни позволи да атакуваме, ако животът на хората вътре се окаже в опасност. Тази промяна беше одобрена от министъра на отбраната.