Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Вътре в терминала рейнджърите разделиха задържаните — цивилните пътници от бразилския самолет от арестуваните, и поставиха на арестантите белезници. Помолиха пътниците да изчакат възстановяването на реда в терминала. Когато след няколко часа децата огладняха, рейнджърите уредиха със собственика на ресторанта раздаването на храна и я платиха от джоба си.
В 2,08 часа сутринта първите парашутисти от 82-ра въздушнопреносима дивизия започнаха да се приземяват в зоните си за приземяване — с двайсет и три минути закъснение поради снежната буря във Форт Браг. Останалите парашутисти също бяха забавени от бурята, но цялата дивизия беше на земята до 5,15 часа.
В 10,00 ч. дивизията пое охраната на летището.
По-късно стана известно от един от бодигардовете на Нориега, че блокада на рейнджърите близо до летището „Торихос-Токумен“ е пропуснала на косъм пленяването на диктатора и спестяването на куп неприятности на Съединените щати. Ето как се случи това:
Предишния ден, след разделянето на свитата на Нориега в Колон и изпращането на негов двойник в Командансия, Нориега бил отведен в почивния лагер в Сереми за среща с една проститутка. Той стигнал там доста пиян, защото бил изпил около една трета от бутилка скоч.
Диктаторът разбрал, че страната му е нападната чак когато чул стрелбата на атакуващите самолети АС–130 по летището „Торихос-Токумен“, последвана скоро от грохота на транспортните самолети, пускащи рейнджърите с парашути.
Секунди след началото на стрелбата Нориега изтичал от хотела по червени слипове и скочил на задната седалка на колата си.
— Американците ме търсят! — извикал той. — Да се махаме оттук.
По пътя попаднали на блокада от рейнджъри.
— Боже мой — извикал той, — те знаят къде съм! Пуснаха тези хора право върху мен!
Когато колата пред тях ударила бариерата и привлякла огъня на рейнджърите, автомобилът на Нориега бързо направил завой от 180 градуса и поел по един черен път към Панама Сити. След това Нориега бил толкова „потресен“, че му трябвал цял ден, за да се успокои.
По едно време през тази първа нощ ОВССО имаше 171 самолета във въздуха над Панама Сити. Но до сблъсъци не се стигна, ничие гориво не свърши. Бойните самолети АС–130 осигуряваха денонощно покритие в продължение на деветдесет и шест часа без прекъсване, използвайки сензорите, оръжията и фаровете си, за да плашат ПОС и подкрепят специалните сили, рейнджърите, „тюлените“ и конвенционалните сили.
Силите на Съединените щати за специални операции в Панама — 1-ва ескадрила за специални операции (ЕСО), се командваха от полковник (по-късно генерал-майор) Джордж Грей и се състоеше от хеликоптери MH–53J „Пейв Лоу“, бойни самолети АС–130, хеликоптери MH–60G „Блекхоук“ с устройства за презареждане във въздуха, самолети МС–130 „Комбат Тейлън“ за пускане на парашутисти и проникване в добре защитено въздушно пространство и самолети ЕС–130, използвани за психологически операции, радио– и телевизионни предавания.
Рио Хато
Докато 1-ви рейнджърски батальон се спускаше с парашути на летището „Торихос-Токумен“, другите два батальона от 75-ти полк осъществяваха парашутна атака в Рио Хато на запад от Панама Сити.
Те излетяха няколко часа по-рано от Форт Бенинг, Джорджия, в седемнайсет самолета С–130 от 317-та военнотранспортна ескадрила, базирана във военновъздушната база „Поуп“. Всеки от първите петнайсет самолета превозваше по 65 рейнджъри (С–130 нормално превозваха по петдесет и двама войници с пълно бойно снаряжение), наблъскани като сардини. Те не можеха да се помръднат. Не можеха да отидат до тоалетната. За тази цел се предаваха двайсетлитрови контейнери около краката на хората. Понеже нямаше достатъчно място да се обърнеш, всички натовариха екипировката на гърба си преди качването на борда. Всеки рейнджър носеше на гърба си двайсет и седем до четирийсет и пет килограмова раница, пълна с муниции и припаси, включително поне едно 66-милиметрово леко противотанково оръжие (ЛПО). Оказа се, че леките противотанкови оръжия са много полезни.
В часа X бомбардировачи F–117 „Найтхоук“ пуснаха две деветстотинкилограмови бомби със закъснител на 150 метра от казармите на 6-та и 7-ма рота. През следващите три минути хеликоптери „Апачи“, бойни хеликоптери АН–6 и един боен самолет АС–130 обстрелваха позициите на зенитните установки около летището.
Три минути след часа X водещият самолет С–130 прекоси зоната за приземяване на 150 метра височина, последван веднага от останалите самолети, които пускаха рейнджърите, а след малко два самолета С–130 хвърлиха четири джипа и четири мотоциклета.